‘welcome back to the reality’ или още веднъж за похожденията на една градска джофра
.
.
нов атентат във франция. 84 убити.
17 годишен афганистанец напада с брадва пътници във влак в германия.
неуспешен опит за преврат в турция. извънредно положение. европейската конвенция за правата на човека отменена.
организирана стрелба срещу полицаи в сащ.
тръмп не гарантира подкрепа за страните-членки на нато.
протести и масови арести в армения.
забрана за руските лекоатлети да участват на олимпиадата в рио.
е. мъск с визия за нов вид транспорт – електрически камиони и автобуси.
***
от една страна, за членовете на редакцията винаги е било радващо да видят как наративът в публичното пространство отново се завръща към онези теми и сюжети, които те смятат за съществени.
от друга усещането, че последните селфита в ‘instagram’ на поредната породиста тазовъртачка не са водеща новина в мейнстрийм медиите, и изместването им (от наистина важни теми и проблематика) до известна степен лишават любимия ни сайт от една много важна област за разработка на нови, разтърсващи образци на публикацистичния жанр.
това, което също е задължително да се спомене по този повод е, че (колкото и кощунствено да прозвучи за някого) макар и с цената на хиляди унищожени човешки съдби, нещата в медийната среда постепенно си идват на мястото, и под натиска на актуалните събития важните за всички люде на тази земя теми отново са там, където трябва да бъдат – по първите страници на медиите.
изправена пред такива сериозни размествания в дълбинните пластове на световния и европейски политическия ландшафт, глобалната медийна публика като че ли все по-рядко се сеща за някои фамозни обществени фигури, доскоро определяни като ‘културни феномени’ и ‘социални икони’ – солидна галерия от филмови героини и силно вървежни актриси от тв-сериали, почитани в демократичния свят по същия начин, по който севернокорейски тъкачки-ударнички празнуват рождения ден на вожда.
(в случая, под ‘обществени фигури, доскоро определяни като ‘културни феномени’ и ‘социални икони’ – солидна галерия от филмови героини и силно вървежни актриси от тв-сериали’ авторът има преди всичко, и най-вече обожествяваната сара-джесика паркър в ролята на кери брадшоу)
(изглежда, че, все пак, повечето хора по света не се различават толкова много в необходимостта винаги да имат пред очите си някакъв безспорен, върховен авторитет, комуто безспирно да бият метани. и демократите, и верните в куртката му на ким чен ун еднакво силно се нуждаят от вожд, главатар, баш тартор, дет са вика. едните са си избрали русолява къдрокоска, опитваща се да разсъждава върху големите житейски въпроси без да взема под внимание натрупания опит на немската и френската класически школи в областта, другите са се спрели на амбициозния внук на блаженопочившия си вожд, върховен уравниловчик)
днес, когато всеотдайните поклонници на първата са леко пообъркани по повод на този неочакван обрат на събитията, и с изумени погледи се чудят защо над главите им все по-често хвърчат съвсем истински муниции, ‘иконите’ и ‘феномените’ пазят тайнственото мълчание на постурбанистични мумии, разкривайки пред научната общност нови, безкрайни полета за дългогодишни изследвания на този уникален природен феномен.
(барем едно послание за мир да беха отправиле към всички свои почитатели, както им е табиета, а то – нищо! не са хубави тия работи! не е красиво така!)
допълнителен елемент на екзотика в бодрия хор на унеса по всеобщата феминистка повинност привнася и безбройният рояк от изпечени медийни специалистки по всякакви житейски въпроси, от къпане на кучета до експертки по творчеството на нора робъртс, джоан линдзи, джуд даверо и пр.
тези, по правило и по рождение изтънчени психоложки, които през целия си живот не са стъпвали в казарма, без да им мигне окото, водят, с ‘изключителен професионализъм’ и твърда убеденост в необходимостта от присъствието им на екрана и в ефира, огромно количество ‘аналитични’ предавания и коментарни рубрики, включително и по теми като военна стратегия и национална сигурност, а всяко отклонение от тяхната представа за житейски истини и схващания бива старателно избягвана или презрително неглижирана.
разбира се, в условията на социум с утвърдени демократични традиции, гражданите са свободни да избират какво да гледат и слушат, но все пак е изключително забавно да наблюдаваме как тълпи от телевизионерки, разясняващи по цял ден как да стопим излишните килограми без да правим нищо, изведнъж откриват, че на този свят (освен грижата за телешкото по бургундски) има и други, не по-малко съществени питания.
като например: ‘какво да правим, когато край нас засвистят куршуми или се опитват да ни прегазят с камион?’. или още по-лошо: ‘защо и как се стигна до тук?’
впрочем, колкото и скандално да прозвучи на някои перфектни пиарки, точно това прекалено дълго продължило чрез ‘мейнстрийм медиите’ изкуствено изкривяване на ценностната система и у най-развитите демократични общества до голяма степен е и причината за изброените по-горе не дотам лицеприятни събития.
едва ли е реалистично да се очаква, че, след като десетилетия наред съвсем съзнателно си игнорирал важните и съществените въпроси от действителността и си занимавал обществото с похожденията на някаква градска джофра с колеж, (въобразила си, че светът се върти около полата й) представяйки ги за някакви, едва ли не, централни и сакрални сюжети в световната история, резултатът може да бъде много по-различен.
подмяната и неглижирането на автентичните стойности и ценности с фалшиви никога не биха могли да резултират в нещо особено смислено.
***
от само себе си се разбира, че целият творчески колектив на saznc.com най-горещо и чистосърдечно се присъединява към онези, които ден и нощ се кръстят с двете ръце светът на ленина хъксли да настъпи час по-скоро, и злото веднъж и завинаги да изчезне от лицето на земята, но за съжаление пътят, който човешката цивилизация трябва да измине до изгрева на това светло утро, е все още прекалено дълъг, криволичещ и каменист, та на всички ще ни се наложи да скъсаме някой и друг чифт маратонки докато му видим края, но мисията не е невъзможна и първите знаци за успех вече се мяркат край банкета.
***
нашите редовни читатели сигурно вече са забелязали, че такъв тип директно постулиране и експлицитни внушения не са сред любимите функционалности на редакторския стил. понякога, обаче, реалността налага да се прибягва и до тяхната не особено престижна употреба.
защото, когато затрещят не халостни, а бойни патрони, и труповете по улиците съвсем не са декор от игрален филм, тогава и на думите някакси не им отива много да съучастничат в нееднозначната пиеса на иронията и подтекста.
ако има някаква добра новина, в тази променена социална конюнктура, то това е, със сигурност, намаленият процент на медийно отразените светски събития от рода на партита и купони на ‘героите на нашето време’, безмилостно поглъщащи индустриални количества прайм-тайм.
за тези, обаче, които са в известност относно реалната ситуация, за пореден път става ясно, че (за най-дълбоко съжаление) типове като а. айнщайн, а. тюринг и ст. хокинг са по-скоро крещящи изключения от общата маса на природонаселението, отколкото някакво правило или закономерност.
една фундаментална аксиома в парадигмата на съвременната социална стълбица, прекалено често забравяна от мнозина, подведени от привидно водещата роля на маргинализирани академични среди, развиващи все по-високи технологии за потребители с ниски нива на речников запас и от там с леко негативна конотация към всеки вид по-задълбочена рефлексия.
***
а еклесиаст не е прав! никак, ама никак не е прав!
