в настоящата публикация ще предложим на уважаемите читатели някои заглавия на литературни творби, които според собственото ни субективно мнение, считаме не просто достойни за тяхното внимание, но и играещи решителна роля за изграждането на адекватна представа за заобикалящия ни свят, успешното избягване и справяне с многобройните видими и невидими капани, заложени от майката-природа или от създательот бог, ако религиозното чувство на четящите взема връх над рационалните аргументи.
ще побързаме да отклоним неизбежните упреци, че до голяма степен повтаряме или учебното съдържание по бел в основните и средните училища, или широко известния телевизионен формат ‘голямото четене’ и представеният по-долу списък почти изцяло препокрива горепосочените системи.
в интерес на истината, това донякъде е вярно, но не докрай. категорично бихме искали да заявим, че представеният списък е съставен изключително по индивидуална преценка и не претендира за някаква универсалност, а носи само и изключително субективен характер.
като още една основна специфика на този своеобразен литературен алгоритъм, бихме искали да изтъкнем първостепенното значение на последователността, в която са подредени произведенията, тъй като тя е един от определящите фактори за постигането на крайната цел, спомената в началото.
(за постигане на максимално добър резултат от прочитането на художествените текстовете в предложения списък, е особено необходимо да бъде изтъкната и дебело подчертана ролята на своевременния старт за изпълнението на тази, иначе толкова трудна, но важна житейска задача. отпочването на зачитането на изброените творби след 60-годишна възраст до голяма степен лишава от смисъл самото начинание. в този случай, би било подходящо, посягането към някоя от изброените книги да става под въздействието на горе-долу следната аргументация (почти сигурен признак, че шайбата е започнала вече яко до ви пере) – ‘абя, иска ми се да прочета нещо, дето така и не успях да го прочета нито като бях ученик, нито пък после! е, сега вече имам бая свободно време и се чудя, как ли ще ми се сторят онези книжки, дето трябваше да ги четем през летните ваканции, пък ний ритахме мач? дали сме били прави като не сме им обръщали внимание? има ли нещо, дето ще ме заинтригува? струват ли си изобщо да се четат, и има ли в тях нещо, което да не го знам или не ми е минало през главата?’)
***
стоян михайловски – басни
шарл перо – приказки
ран босилек – ‘патиланци’
български народни приказки
братя грим – приказки
‘шехерезада’ – приказки
ханс к. андерсен – приказки
е. т. хофман – ‘златното гърне’
и. вазов – ‘българският език’
а. далчев – ‘към родината’
и. вазов – ‘eпопея на забравените’
ж. верн – ‘две години ваканция’
волтер – ‘макромегас’
дюма – ‘тримата мускетари’, ‘граф монте кристо’
юго – ‘клетниците’, ‘човекът който се смее’
хенрик ван лун – ‘история на света за деца’
алеко константинов – ‘разни хора, разни идеали’, ‘бай ганьо’
чудомир – разкази
е. багряна – поезия
гогол – ‘ревизор’
я. хашек – ‘швейк’
ж. санд – ‘мопра’
ш. монтескьо – ‘персийски писма’
дж. лондон – ‘скитникът между звездите’
и. ефремов – ‘часът на бика’
захари стоянов – ‘записки’, ‘превратът’
й. йовков – разкази
д. талев – ‘железният светилник’, ‘преспанските камбани’
стоян михайловски – ‘книга за българския народ’
е. пелин – ‘гераците’
н. хайтов – ‘шумки от габър’, ‘дервишово семе’, ‘халища’
а. кронин – ‘цитаделата’
ч. дикенс – ‘големите надежди’, ‘посмъртните записки на клуба ‘пикуик’, ‘дейвид копърфийлд’
към гореизброените заглавия бихме искали да добавим и един малко по-различен списък, който във времето ще бъде обновяван и допълван. неговата цел не би могла да бъде определена като помощна при формирането на индивидуалните личностни особености на който и да било подрастващ. четенето на тези книги има преди всичко развлекателен и забавен харектер, опитвайки се същевременно да отговори на често задавания въпрос: ‘коя книга бихте ми препоръчали за свободното ми време, респ. отпуската, ваканцията?’ това са просто заглавия, които са отличен пример за качествена литература, предразполагаща към размисъл, единствено и само ако самият читател притежава някаква вродена или култивирана склонност към подобен вид активност.
дж. клавел – ‘цар плъх’
а. дюма – ‘кралица марго’
ф. достоевски – ‘идиот’, ‘престъпление и наказание’, ‘братя карамазови’, ‘записки от подземието’, ‘юноша’
