06.06.2015 г.
берлин, германия
ювентус – барселона 1 : 3 (шампионска лига – финал)
***
покрай купчината важни и дори съдбоносни, за най-различни обществени групи и футболни общественици, събития настъпи и денят, в който най-достойните синове на великата игра се събраха за да решат, кой ще наследи великата купа по ритане на кожена топка из обширните прерийни полета на европейските зелени ливади.
цялото футболно войнство е в едно от най-големите европейски поселища – берлин и в нервно-приповдигнато очакване около специално затревеното с райграс и недостъпно за всякакъв вид добитък парче земя. феновете очакват на терена да излязат финалистите в голямото годишно състезание по ритане на топка. знамената и тотемите се веят, главните вождове са намазали лицата си с цветовете на играта и са толкова максимално концентрирани, че всички са в напрегнато очакване, как само с поглед ще преместят топката почти до голлинията на противника.
застинали като гранита на великата планина от дебели и солидни пачки финикийски знаци, те стоически понасят позора от унизителното попадане в плен на техния най-голям велик вожд на великата игра и на повечето му жреци в катакомбите на бледоликите от фбр заради особено грубо и нецивилизовано потъпкване на правилата за разпределение на полетата и мерите, предназначени за паша на конете и катърите, и наднормен улов на див бизон извън времето на бледата луна и големите водни капки, падащи под формата на кръстосани пръчици.
това беше особено нагло и тежко провинение и всички вътрешно все още са под впечатлението от нечуваното посегателство срещу свещените правила, завещани от дедите им, връз които се крепеше досегашния им безметежно идиличен свят.
разрешеният от великия съвет сезон за улов на едър дивеч вече не беше непоклатимо ненакърним и всички чувстваха някакъв непознат досега смут. изправени пред това, по новому вълнуващо и леко кисело усещане, мнозина се бореха геройски с леката вътрешна неразположеност, но като истински войни външно оставаха спокойни и непоколебими.
най-накрая големият шаман с жълтото и червеното перо изведе бойците, с бойните прически, бойните перчеми и бойните татуировки на бойното поле, наду бойната свирка с бойния сигнал за начало на битката и шоуто започна.
бойко настроените войни тутакси се втурнаха подир скачащото коженото кълбо като всячески се опитваха да го изритат кой от кой по-мръснишката към белите диреци в двата края на очертаното с вар поле, тъй че врагът да се чуди най-малко три седмици от къде му е дошло.
след час и половина тичане, ритане, гонене по тревата и много бойни викове и ритуални песни цялата дандания завърши с четири зачетени гола, един незачетен, една лъскава купа, пета поредна титла за отбора в по-тъмно раираните фленелки и традиционното ритуално пиене на бира с няколко вида мезета, предимно вурсчета и наденички. много наденички.
***
извън фикционалния пространствено-времеви континиум на горната нелепица, съотнесена към мащаба на събитието, барселона отново демонстрира високата си класа, а ювентус, както винаги, също остана верен на стила си, предвождан от прочутия чилийски ездач и следотърсач (почетен майстор на томахавката и разни други балтии) артуро видал.
той, артуро, изпъстри финала със солидна доза ‘твърда’ игра, като още преди това беше направил същото и с корпулентното си тяло, чрез изкусното нанасяне на множество тайнствени знаци, за радост на младите чилийки и европейки и за ужас на цели поколения авторитетни учени, поставени в затрудненото положение да обяснят значението и смисъла им на непосветените. всичко това, разбира се, беше направено в името на благородната задача отбора ‘да запази лице’ и да не се посрами пред света.
макар и очаквано на много високо ниво, мачът не поднесе някакви особени изненади и предварителните прогнози се оправдаха напълно. пета поредна европейска клубна титла за барселона! на победителите – честита поредна титла! titulo feliz! feliz victoria! на победените – non avera paura!
