v i p мило дневниче

.

ексклузивно и с любезното съдействие на издателската група ‘народно ревю инкорпорейтид’ единствено и специално за читателите на saznc.com, публикуваме един от най-интересните откъси от предстоящата да излезе от печат сензационна автобиографична книга на супер яката поп-фолк дива прашка, със заглавие ‘крем за душата’, в която авторката ни прави съпричастни с най-интимните си и съкровенни мисли, копнения и трепети – вълнуващ и затрогващ разказ за неизбродимите светове в потока на звездното й съзнание, оригинално търсещ и тръпнещ устрем за себепознание и духовна хармония.

“… толкова съм готина и секси … Как искам да ми се възхищават, да ме дават по телевизията … Ох, как искам да ми дават по телевизията! И да говоря, да говоря … и всички да ме слушат! Да раздавам автографи, да ме интервюират, и аз да разказвам как съм успяла, как съм пробила, и колко трудно ми е било в началото, но как съм се амбицирала, за да докажа коя съм и какво мога … Какво мога всъщност? Е, какво значение има – другите да не са нещо повече? Хм, глупости, аз знам такива работи, че … ми да! Добре де, може да не съм Айнщайн, но какво? Не е важно кой какво може, а какво си мислят другите, че може. Пък аз като се развъртя сега – от телевизия в телевизия, от шоу в шоу, едни оркестри, една музика, едни прожектори, едни светлини – и само мен показват – и вестници, и списания … и като тръгна по едни коктейли, по едни промоции, по едни приеми, партита, купони, гости, като се разфуча, като се нагримирам, като се изтупам в ония ми ти скъпи дрежки – и стадо слонове не може ми излезе насреща. А? Кажи де, кажи! Бе, ти кво си мислиш бе, а? Аз да не съм някоя … Айде, де! Ох, защо не съм на мястото на Анджолина! Значи тоя Брат Пит щеше да ми стане … като малко котенце щеше да ми мърка в краката! Ох! Ей, тъпа работа, ей! Оня, тантурестия, дето се мисли за много хитър, така ще го наредя … ще ходи и сам ще си говори … Кво си мисли той, бе! Като е написал 5 романа, голяма работа! Много ги чете някой! Те щот хората сега си умират да четат, как не! Хората искат да видят нещо хубаво, да им се напълнят очите, та дано забравят за момент на какво е заприличала жена им … защото нямат пари да си поддържат жените! Ей, затова ще гледат мен! Ще ме гледат и ще си мечтаят – да съм до тях в леглото … Ух, така ми се иска! Значи едвам издържам! Ще взема да хукна по улиците … и направо по бельо … уж, че така … инцидент някакъв там станал … или нещо непредвидено – та нямам друг избор … и като ги заразмятам ония ми ти крака, като ги затръскам ония ми ти гърди … няма начин да не ме забележат. Ох, не знам – ще вдигна някакъв скандал там, пък после е лесно. Важното е веднъж да те забележат, да станеш известна … и се почва: “Ама как? Защо? Коя си ти? От къде си? …” “Един по един моля, не се блъскайте! Господа, моля ви! Освободете тротоара! Граждани, моля ви още веднъж – освободете тротоара!”

Тълпата е пред мен, в краката ми – най-после! Е, тогава вече, наистина ще се развихря! Ще започна да обяснявам, кое какво е, и кой какъв е, … и защо е. Ще давам мнение за неща от които нищо не разбирам и за хора, които не харесвам … защото много хора направо не мога да ги понасям … ух! Да има как, ще ги изтребя, ще ги смачкам като хлебарки … като започнат да ми се правят … да ми говорят, да обясняват – какво било, що било, това така, онова така … Абе, я млъквай там бе, ей! Не виждаш ли, че мязаш на чучело, ами си тръгнал да ми се правиш на умник. Оня ден, гледам го някакъв смачкан и сдухан, ама сдухан ти казвам … като почна да обяснява там нещо за … ей кво беше? … а, за някви паметници, копали там, намерили някаква кутия … че се кръстиха, че се вайкаха, бе чудо голямо! Аз колко кутийки имам в къщи – да не съм тръгнала да вдигам пара по телевизията? То, по-важно е какво имаш в оная кутийка, дето ти е на раменете! Много падна нивото в България, много! Седнали да ми говорят за някакви … как го каза? Ох, боже, как беше? … Аспекти ли беше, аспержи ли беше? Ма, как могат да говорят такива глупости? Ама какви интелектуалци сте вие? Една кола-маска не могат да си сложат – тръгнали да ми обясняват на мене! Не, наистина, много падна нивото. Така доникъде няма да стигнем … ми поогледайте се малко, какво правят хората по света, какви козметични салони имат, как се поддържат, каква култура … не като тука – без лосион, без нищо … какво невежество! Не, не! Много са зле нещата. Ако продължава така – просто не искам да мисля какво ни чака. Ще заприличаме на някоя бананова република …”

този е идейният структуроопределящ момент, мотивиращ спонтанното раждането на творческия порив у прашка, знаменателно ситуиран и съставен, и от крайната изострена сетивност на преживяването и белетристично-смисловата нагнетеност тук и сега на реалността, и едновременно нейното преобразуване във вътрешно извънредно емоционално-смислово наситена свръхреалност, която е и действителното цялостно битие на нейното послание и на екзистенциално-творческо изживяване – страданието в образа на разказвача.

а. асенов