‘quo vadis’ fifa?

.

FIFA-Logo-old

империите били като хората. раждали се, развивали се и накрая умирали. по един или друг начин. тяхното съществуване и разпадане обаче никога не оставало незабелязано и без последици за обикновените им поданици. всяка по-значителна промяна на обстановката по върховете им, или в обкръжението на императора, винаги засягала съдбата на милиони и давала неочаквана, а много често и не съвсем желана, посока на житейския им път.
достигна ли до някакъв повратен момент в развитието си една от най-мощните империи, образували се през последните 40 години, след внезапните арести на висши функционери от ръководството на fifa?
ако отговорът е ‘да’, това би могло да ни помогне да определим по-лесно посоката, в която са избрали да насочат бъдещето на любимата игра твърде отговорни фактори във футбола, а може би и в други не по-малко популярни спортове.
изумителните темпове, с които нараства масата на паричните обороти в световния спорт и съпътстващите го отрасли, индустрии и нововъзникващи пазари, едва ли вече могат да учудят дори кандидат за място в новореновирана детска градина.
в световния професионален спорт, и във футбола конкретно, стотиците милиони валутни единици отдавна са основна мярка за измерване не само на точността на пасовете и способността ‘да вържеш на фльонга’ противниковите защитници, а и за значимостта на заеманата административна позиция и таланта да осребриш максимално ефикасно инструментариума, който я съпътства.
друг силно притеснителен извод също започва да си пробива път в гората от коментари и мнения покрай случая fifa. ако обвиненията се окажат верни, и задържаните наистина са виновни, изведнъж ще се окаже, че висшето ръководство на най-важната футболна институция е корумпирано. и ако това е така, какво остава за тези, които са му подчинени? и какво всъщност гледаме от десетилетия всички ние по зелените терени? fair play? или някакво геополитическо шоу във футболни екипи? имаше навремето едни слухове за съмнителения характер на победата на една европейска страна на финала на едно световно първенство, след който въпросната страна се окичи със световна титла пред собствена публика. съвсем скоро пък, имаше слухове, че победата на един клубен европейски гранд над един друг, не чак толкова голям европейски гранд, от най-западно разположената европейска държава, била допълнително подсигурена с помощта и на ‘известно количество’ финикийски знаци. едва ли има наивник, който да вярва, че някога ще бъдат изнесени доказателства за такива манипулации, но твърдото убеждение на мнозина е тъкмо такова. защото липсата на ентусиазъм на терена при ответното гостуване беше очебийна. и никак не може да бъде обяснена с някакво чудодейно ‘преобразяване’ в следствие на … ‘тоталното надмощие на домакина’. домакин, който само преди две седмици не само си победил с два гола разлика, а си надиграл категорично. но, о чудо! идва мачът-реванш и какво виждаме? водещият в общия резултат, вместо да се хвърли на ‘живот и смърт’ за да достигане до финала, играе така, сякаш не е много убеден в смисъла на мача! ‘всичко е толкова просто и лесно!’ търсене и предлагане. купувачи и продавачи. на пазар, като на пазар!
след тези исторически арести, гнусните подмятания на някои ‘специалисти’ ( може би, кавичките в случая наистина не са много уместни ) относно съмнителния характер на някои решения на основни фактори във висшата спортна администрация, не са били съвсем безпочвени и неоснователни.
защото постепенно от дълбините на бистрия ручей на могъщата планинска верига, наречена fifa, съвсем изневиделица на повърхността изплува мазното рушветчийско петно на съблазънта под формата на доларови знаци и бая нули след тях.
и така, ‘неусетно и полека’ банковите сметки на няколко човека нараснаха за няколко века. спокойствие и безметежна нирвана. по плажовете близо до хавана.
и от лазурното море на тропиците обратно, в не толкова райската атмосфера на швейцарските алпи, изпълнена с дъх на дебели пачки от всички видове световни валути, към грубата реалност ни връща въпросът-заглавие от прочутия роман на сенкевич. за добро или лошо, той по някакъв удивителен начин, конструира диалогово поле за изговаряне на натрупания емпиричен опит в областта на развитите корупционни практики и на модерната рушветчийска теория и казуистика.
в тази връзка, не би било лишено от смисъл и едно по-многопластово разсъждение върху въпроси от типа, как и какво би могло да подейства като допълнителен аргумент при определянето на следващия домакин на поредното световно първенство. би могло да се окаже, например, че разширяването на географията на световните първенства не е само и единствено резултат от добрата воля на висшето ръководство на fifa, а и на някои висши лични съображения и обстоятелства около персоните по върховете на футбола. и как да бъдат парирани опитите да се хвърли сянка на разяждащо съмнение върху репутацията на авторитетна институция като fifa? и как толкова бързо и сякаш от нищото се появиха нови гнусни съмнения за непочтени манипулации около избора на следващата държава, решила да приюти в зелените си пазви безсребърни световни величия във футбола от близо и далеч? как би могло предстоящото домакинство на русия, например, да бъде свързано дори с минимални съмнения около спечелването му?
нима някой би могъл да допусне даже за миг, че между арестите в цюрих и емоционалната реакция на руският президент би могло да има каквато и да било връзка? абсурд! изключено! висши руски чиновници и администратори да ‘пазаруват’ западни чиновници и администратори като кило картофи от пазара!? невъзможно! та нали именно висшите руски чиновници и администратори са най-ярката ‘алтернатива’ на упадъчните евроатлантически ценности! част от съвсем друга, своеобразна и неповторима цивилизация. да, именно те – висшите руски чиновници и администратори, а не разните там, руски писатели, философи, композитори, музиканти, художници, учени и др. разни дребни до незабележимост хуманитаристи или, пази боже, либерали са тези, които разнасят славата на русия и именно на тях се възхищава целият свят!
да, точно така, това е напълно изключено! нито един висш руски чиновник или администратор никога не е притежавал на запад банкова сметка, някакво движимо или недвижимо имущество. нито пък някой от тях някога е изпращал децата или внуците си в същия този лош запад, който само дебне вниманието на руските правоохранителни органи да отслабне за да окачи тутакси кожата на русия на стената. не, не и хиляди пъти не! първа и единствена цел на висшите руски чиновници и администратори винаги и всякога е била една – щастието и благоденствието на руския народ. та нали именно за това и руската провинция отдавна изпреварва т. нар. запад по всеки един икономически показател и по ниво на жизнения стандарт! във всяко едно отношение! това, естествено, не би било възможно и след хиляда години, ако не беше бащинската ежедневната грижа и забота на висшите руски чиновници и администратори, които сън не спят и хляб не сядат да ядат, без да направят поредното добро на някой свой събрат! особено в провинцията! ами че те дори не знаят какво означава това ‘корупция’! и от къде да знаят? остава ли им време от работа да се занимават с такива глупости? а то иначе корупция може и да има, но тя е там, някъде далече – далече, най-вече на запад, а у тях няма! въобще!
и пак въобще, като цяло, корупцията отдавна е хванала пътя към бунището на историята, при това с искрометна усмивка на лице, и съвсем скоро от нея ще остане единствено бледия спомен за нещо прозаично и досадно като в онези тъмни времена, когато домакинството на едно световно първенство по футбол можеше да се издейства само при финансово добре подплатена кандидатура. съвсем скоро учебниците по история, ще разказват на подрастващите футболни таланти, как в онези мрачни години, покрай чисто спортните дисциплини, не по-малко бурно и успешно са се развивали и някои по-специфични икономически дейности, засягащи не толкова чисто състезателната или спортната страна на феномена, наречен ‘футбол’, а главно финансовата обезпеченост на отделни физически лица при администрирането на по-мащабни спортни, и в частност футболни, събития и форуми.
до този момент, обаче, въпросът-заглавие на сенкевич продължава да важи със същата сила, както и непросредствено след поставянето му за първи път от свети петър към човека с главно ‘ч’, роден край витлеем преди 2015 години.
какво се е променило от онова време? размерите на раздаваните подкупи? възможно е, но със сигурност процентните съотношения и йерархичността при ‘усвояването’ им едва ли са претърпели някакво сериозно изменение.
променили са се само до някъде някои от материалните характеристики на благините, предназначени за бърза и по-дълготрайна консумация, вследствие на жестокото и безкомпромисно преследване на тези ‘недобри’ практики. добре облечени, с последен модел ‘бентли’ в гаража и скромна яхта на котва в неугледното пристанище на монако.
разбира се, не може да се отрече и известна демократизация на корупционните процеси, които само до преди няколко века бяха изключителна привилегия на една много тънка прослойка от населението, а останалата част просто преглъщаше суха слюнка и очакваше от богатата трапеза на провоимащите по божествено право да изпадне я някоя печена кълка, я парче прегоряло свинско.
след като тази въпиюща несправедливост беше поправена с помощта на великата френска революция, и още няколко други велики революции, положението с разпределението на баницата с тлъстите, а и не чак толкова тлъстите, рушвети решително се подобри, и днес с удовлетворение можем да констатираме една далеч по-справедлива система за обогатяване на най-разнообразни по вид висши сановници, не само чрез използване на ‘служебното’ положение.
в този смисъл, ако се върнем към екзистенциалните основи на въпроса в началото на публикацията, бихме могли да отговорим, че моделът на съвременната корупционна култура се развива твърде успешно и стабилно, и уверено превзема нови, неовладяни до сега територии. сам по себе си, и погледнат от най-различни ъгли, този факт си е истинско цивилизационно постижение, приближаващо ни с още една голяма крачка до изконната мечта на човечеството да се завърне в изгубения преди хилядолетия рай …
та, на там, към рая, към рая се е запътила fifa-та, г-н сенкевич, а покрай нея и много други благотворящи организации и добротворни люде, и никой не може да им излезе насреща!
а. асенов