‘самотната’, ‘какво движи ангела меркел и накъде води това?’ с такива въпроси на заглавната си корица излиза днес четвъртото издание за годината на авторитетното немско списание ‘spiegel’. ако за някого все още не е абсолютно сигурно, че досегашната правителствена политика спрямо бежанците вече е поставена под сериозни критики и съмнения, може да се зачете по-внимателно и в следната публикация:
за тези, на които немският не е първи чужд език, бързаме да поясним, че става въпрос за една, заслужаваща внимание инициатива.
първата новина е, че, според източници на изданието, германското правителство, в лицето на вътрешното и правосъдното министерство, чрез недоуточнен писмен документ, приема за правно допустимо връщането на кандидати за убежище още на немската граница.
в анализите на вътрешното и правосъдното министерство се посочвало, че според дъблинското споразумение, всяка страна-членка на съюза има правото да върне търсещите убежище в някоя сигурна трета страна. големият, недоизяснен въпрос, разбира се, остава дали като ‘трета сигурна страна’ трябва да се счита първата страна членка от съюза, чиито граници е преминал кандидатът, или като ‘трета сигурна страна’ може да бъде разглеждана и друга страна извън съюза. в първият случай за закупуване на допълнителни количества боя за коса трябва да помислят финансовите министри на гърция и италия, във втория – на турция!
друга също не много утешителна вест, пък е, че прилагането на тази постановка от дъблинското споразумение била свързана с правни рискове. т. е., като тъжен, от само себе си налагащ се извод можем да кажем, че дъблинското споразумение, в най-добрия случай, е юридически несъвършенно.
освен това, в същото правителствено становище се споменавала и една друга важна ‘подробност’. в следствие на, забележете, настоящия провал на системата за контрол на външните граници, ( все пак, висшата европейска администрация признава, че такова понятие като ‘външни граници на ес’ съществува, макар и в публично и медийно недостатъчно категорично презентирано становище, т. е. малко под сурдинка ) обществеността била изправена пред една ‘фундаментално нова ситуация’.
тази ‘фундаментално нова ситуация’, от своя страна, откривала възможност за действия в защита на обществената сигурност. а накрая най-интересното: ‘все пак, решаващата дума, в случая, имали политиците.’ не е изключено, при това положение, несъвършенствата в европейското законодателство по отношение на външните граници, в крайна сметка, да бъдат използвани като удобен повод за ‘реформирането’ или ‘преструктурирането’ на ес, като от него бъдат изключени някои предварително набелязани страни.
тук може би е мястото да отворим една скоба и да припомним на любезния читател с какво непримиримо негативно отношение към топосите на европейската периферия са надарени бюрократите в брюксел, а и не само те. то е показателно и се дефинира с термина ‘погнуса’, утвърден в цивилизованите общества не без изключителното и ексклузивно участие и на почитаемия жан-пол сартр, който така си и остана недоразбран и недооценен от широките маси, и сега по неволя се налага да изпитаме на практика теоретичните му прозрения.
желанието тук като че ли е по възможност те, външните граници на ес, някак си да не се споменават и за тях да става колкото се може по-малко на въпрос. в противен случай, не е изключено, на същата администрация да й се наложи да си оцапа бутиковите обувки из калта и прахоляка на не най-представителните части от европейската география. за това периферията не е за нея. администрацията я влече по към центъра.
за щастие, като пълен противовес на тази, като цяло вярна теза, изниква образът на британския премиер камерън, който някак си е успял да преодолее тази погнуса, ако изобщо я е имал, и … по някакъв трудно обясним начин, малко преди нова година, се оказа точно на едно такова място. и то не къде да е, а на българо-турската граница. при това от българската страна, рамо до рамо с българския премиер!!!
опитайте се да си представите г-жа меркел или г-жа могерини, или която и да било друга госпожа до някакви, каквито и да било гранични съоръжения. дори и да се е случвало, това са по-скоро инцидентни изключения отколкото рутинна практика. та, каква работа има една жена до бодливата тел на някаква граница? а когато тази жена е висш администратор и задава тона в поведението и ценностната система?
в този случай политиката естествено може да бъде само една – никакви граници, никакви заграждения! ами ако се убоде някой? това, ако трябва да сме откровени, е най-добрата политика. но само при положение, че на този свят не е останал и един единствен несанкционирано опипващ руси жени в дънки хулиган, нежели стотици хиляди убийци и главорези с кръвясали очи и бради. така че, колкото и да се опитваме да си представим меркел разтревожена за някакви гранични заграждения няма да се получи добре. нея не я интересуват толкова някакви огради и граници. повече я интересуват хората, те да са добре. за това ги пуска. а пуснатите какво ги интересува, е отделен въпрос, чийто отговор предстои да научим. дано да се интересуват от математически анализ, неорганична химия и изкуствознание, но … поводите за съмнения в такава светла перспектива неизменно се трупат.
връщайки се отново към основната тема на публикацията, след това кратко лирично отклонение, трябва да отбелижим и втората важна новина от статията в ‘spiegel’. тя, вече може би не чак толкова изненадващо, ни информира, че група адвокати са внесли, в конституционния съд на германия в карлсруе, колективна жалба срещу имигрантската политика на правителството. в оплакването шестте жалбоподатели настояват, че тя им нарушавала правото да гласуват на избори и участието им в демократичното вземане на решения.
те настояват още съдът да обяви решението на канцлерката, от 04.09.2015 г., да отвори границите за бежанците за противоконституционно. също толкова противоконституционно било и решението й да отмени действието на дъблинското споразумение. ‘в политиката си канцлерът не трябва да излиза извън рамките на закона, който й е предписан от избирателите чрез парламента!’, казва се още в жалбата. в този смисъл г-жа меркел била … ‘рецидивист’ … !? още при приемането на програмата за преминаване към производство на електроенергия от невъзобновяеми към възобновяеми енергоизточници и при спасяването на еврото тя не се била придържала към европейското и германското законодателство.
в крайна сметка, обаче, меркел може и да се окаже права. дано да се окаже права! иначе, има и други начини да накараш някого да се ‘заинтересува’ от … математически анализ.
twitter
ян. 23 2016
германия може да връща бежанци на границата
.
http://magazin.spiegel.de/SP/2016/4/index.html
‘самотната’, ‘какво движи ангела меркел и накъде води това?’ с такива въпроси на заглавната си корица излиза днес четвъртото издание за годината на авторитетното немско списание ‘spiegel’. ако за някого все още не е абсолютно сигурно, че досегашната правителствена политика спрямо бежанците вече е поставена под сериозни критики и съмнения, може да се зачете по-внимателно и в следната публикация:
http://www.spiegel.de/politik/deutschland/fluechtlinge-zurueckweisung-an-der-grenze-laut-bundesregierung-zulaessig-a-1073404.html
за тези, на които немският не е първи чужд език, бързаме да поясним, че става въпрос за една, заслужаваща внимание инициатива.
първата новина е, че, според източници на изданието, германското правителство, в лицето на вътрешното и правосъдното министерство, чрез недоуточнен писмен документ, приема за правно допустимо връщането на кандидати за убежище още на немската граница.
в анализите на вътрешното и правосъдното министерство се посочвало, че според дъблинското споразумение, всяка страна-членка на съюза има правото да върне търсещите убежище в някоя сигурна трета страна. големият, недоизяснен въпрос, разбира се, остава дали като ‘трета сигурна страна’ трябва да се счита първата страна членка от съюза, чиито граници е преминал кандидатът, или като ‘трета сигурна страна’ може да бъде разглеждана и друга страна извън съюза. в първият случай за закупуване на допълнителни количества боя за коса трябва да помислят финансовите министри на гърция и италия, във втория – на турция!
друга също не много утешителна вест, пък е, че прилагането на тази постановка от дъблинското споразумение била свързана с правни рискове. т. е., като тъжен, от само себе си налагащ се извод можем да кажем, че дъблинското споразумение, в най-добрия случай, е юридически несъвършенно.
освен това, в същото правителствено становище се споменавала и една друга важна ‘подробност’. в следствие на, забележете, настоящия провал на системата за контрол на външните граници, ( все пак, висшата европейска администрация признава, че такова понятие като ‘външни граници на ес’ съществува, макар и в публично и медийно недостатъчно категорично презентирано становище, т. е. малко под сурдинка ) обществеността била изправена пред една ‘фундаментално нова ситуация’.
тази ‘фундаментално нова ситуация’, от своя страна, откривала възможност за действия в защита на обществената сигурност. а накрая най-интересното: ‘все пак, решаващата дума, в случая, имали политиците.’ не е изключено, при това положение, несъвършенствата в европейското законодателство по отношение на външните граници, в крайна сметка, да бъдат използвани като удобен повод за ‘реформирането’ или ‘преструктурирането’ на ес, като от него бъдат изключени някои предварително набелязани страни.
тук може би е мястото да отворим една скоба и да припомним на любезния читател с какво непримиримо негативно отношение към топосите на европейската периферия са надарени бюрократите в брюксел, а и не само те. то е показателно и се дефинира с термина ‘погнуса’, утвърден в цивилизованите общества не без изключителното и ексклузивно участие и на почитаемия жан-пол сартр, който така си и остана недоразбран и недооценен от широките маси, и сега по неволя се налага да изпитаме на практика теоретичните му прозрения.
желанието тук като че ли е по възможност те, външните граници на ес, някак си да не се споменават и за тях да става колкото се може по-малко на въпрос. в противен случай, не е изключено, на същата администрация да й се наложи да си оцапа бутиковите обувки из калта и прахоляка на не най-представителните части от европейската география. за това периферията не е за нея. администрацията я влече по към центъра.
за щастие, като пълен противовес на тази, като цяло вярна теза, изниква образът на британския премиер камерън, който някак си е успял да преодолее тази погнуса, ако изобщо я е имал, и … по някакъв трудно обясним начин, малко преди нова година, се оказа точно на едно такова място. и то не къде да е, а на българо-турската граница. при това от българската страна, рамо до рамо с българския премиер!!!
опитайте се да си представите г-жа меркел или г-жа могерини, или която и да било друга госпожа до някакви, каквито и да било гранични съоръжения. дори и да се е случвало, това са по-скоро инцидентни изключения отколкото рутинна практика. та, каква работа има една жена до бодливата тел на някаква граница? а когато тази жена е висш администратор и задава тона в поведението и ценностната система?
в този случай политиката естествено може да бъде само една – никакви граници, никакви заграждения! ами ако се убоде някой? това, ако трябва да сме откровени, е най-добрата политика. но само при положение, че на този свят не е останал и един единствен несанкционирано опипващ руси жени в дънки хулиган, нежели стотици хиляди убийци и главорези с кръвясали очи и бради. така че, колкото и да се опитваме да си представим меркел разтревожена за някакви гранични заграждения няма да се получи добре. нея не я интересуват толкова някакви огради и граници. повече я интересуват хората, те да са добре. за това ги пуска. а пуснатите какво ги интересува, е отделен въпрос, чийто отговор предстои да научим. дано да се интересуват от математически анализ, неорганична химия и изкуствознание, но … поводите за съмнения в такава светла перспектива неизменно се трупат.
връщайки се отново към основната тема на публикацията, след това кратко лирично отклонение, трябва да отбелижим и втората важна новина от статията в ‘spiegel’. тя, вече може би не чак толкова изненадващо, ни информира, че група адвокати са внесли, в конституционния съд на германия в карлсруе, колективна жалба срещу имигрантската политика на правителството. в оплакването шестте жалбоподатели настояват, че тя им нарушавала правото да гласуват на избори и участието им в демократичното вземане на решения.
те настояват още съдът да обяви решението на канцлерката, от 04.09.2015 г., да отвори границите за бежанците за противоконституционно. също толкова противоконституционно било и решението й да отмени действието на дъблинското споразумение. ‘в политиката си канцлерът не трябва да излиза извън рамките на закона, който й е предписан от избирателите чрез парламента!’, казва се още в жалбата. в този смисъл г-жа меркел била … ‘рецидивист’ … !? още при приемането на програмата за преминаване към производство на електроенергия от невъзобновяеми към възобновяеми енергоизточници и при спасяването на еврото тя не се била придържала към европейското и германското законодателство.
в крайна сметка, обаче, меркел може и да се окаже права. дано да се окаже права! иначе, има и други начини да накараш някого да се ‘заинтересува’ от … математически анализ.
а. асенов
By александър асенов • # actuality • 0 • Tags: E X C L U S I V E, vip, бежанците, България, Германия, домашни любимци, Европа, евтина ракия, за жената, звезди, здравословно, извънземните, информационна агенция селска визитарка, картички, козметика, котенца, кученца, маникюр, маркетинг, Меркел, мода, общество, прически, ракия, свободата, тенденции, тортички, хороскопи, чака-рака, чесън, шкембе - чорба, шок