българският женски тенис отдавна не беше ни ‘радвал’ така, както го направи през тази седмица.
и ако за сесил би могло да бъде изтъкнато някакво по-сериозно оправдание, под формата на най-безпощадно прогресиращата тенисистка в лицето на машината бенчич, то към пиронкова трудно могат да се отправят някакви вербални послания, различни от искрени и дълбоки съжаления.
не можем обаче да им се сърдим и на двете! едва ли е имало някой, който да желае победата на usopen повече от тях! едва ли е и много разумно да ги засипваме с критики и да ги обвиняваме във всички смъртни грехове. те самите, най-вероятно, са си най-големите и безмилостни критици. но даже и да не са, какво им остава? да се откажат от тениса? да си заскубят косите и да си посипят главите с пепел? това с какво ще помогне? и на кого! точно по този начин в българия едва ли скоро ще настъпи ‘новий ден’, колкото и оптимистично да го раздава абсолютно незаслужено и несправедливо захвърленият в мрачните сенки на забвението г-н теодор траянов! в някои случаи мотото ‘продължаваме напред!’ е най-правилният път. класикът не случайно се е провикнал ‘ … и мойте песни все ще се четат!’. всеки, който поне веднъж в живота си е имал удоволствието да изслуша докрай поне един урок по литература, без да ръга с химикалка под чина съученика си, ще се съгласи без колебание!
същата тотално доминантна формулировка важи дори и в по-тесните ( от гледна точка на глобално детерминиращото очакване за последващи изравнителни голове на славия от наказателен удар в последната минута, и то все с греда ) семантични полета на родния клубен футбол. ако не продължим да гледаме а група в очакване да видим красива и качествена игра, какво ни остава! да се откажем? от а група. после от какво? от баскетбола, от лютеницата, от крушовата? в името на … ?
сеп. 2 2015
двойна грешка
.
българският женски тенис отдавна не беше ни ‘радвал’ така, както го направи през тази седмица.
и ако за сесил би могло да бъде изтъкнато някакво по-сериозно оправдание, под формата на най-безпощадно прогресиращата тенисистка в лицето на машината бенчич, то към пиронкова трудно могат да се отправят някакви вербални послания, различни от искрени и дълбоки съжаления.
не можем обаче да им се сърдим и на двете! едва ли е имало някой, който да желае победата на usopen повече от тях! едва ли е и много разумно да ги засипваме с критики и да ги обвиняваме във всички смъртни грехове. те самите, най-вероятно, са си най-големите и безмилостни критици. но даже и да не са, какво им остава? да се откажат от тениса? да си заскубят косите и да си посипят главите с пепел? това с какво ще помогне? и на кого! точно по този начин в българия едва ли скоро ще настъпи ‘новий ден’, колкото и оптимистично да го раздава абсолютно незаслужено и несправедливо захвърленият в мрачните сенки на забвението г-н теодор траянов! в някои случаи мотото ‘продължаваме напред!’ е най-правилният път. класикът не случайно се е провикнал ‘ … и мойте песни все ще се четат!’. всеки, който поне веднъж в живота си е имал удоволствието да изслуша докрай поне един урок по литература, без да ръга с химикалка под чина съученика си, ще се съгласи без колебание!
същата тотално доминантна формулировка важи дори и в по-тесните ( от гледна точка на глобално детерминиращото очакване за последващи изравнителни голове на славия от наказателен удар в последната минута, и то все с греда ) семантични полета на родния клубен футбол. ако не продължим да гледаме а група в очакване да видим красива и качествена игра, какво ни остава! да се откажем? от а група. после от какво? от баскетбола, от лютеницата, от крушовата? в името на … ?
а. асенов
By александър асенов • спорт • 0 • Tags: USOPEN, vip, А група, България, домашни любимци, Европа, евтина ракия, за жената, звезди, здравословно, извънземните, информационна агенция селска визитарка, картички, козметика, котенца, кученца, маникюр, мода, общество, прически, ракия, свободата, Сесил Каратанчева, спорт, тенденции, тенис, тортички, хороскопи, Цв. Пиронкова, чака-рака, шкембе - чорба, шок