украинската криза

.

както по всичко вече личи скъпо и прескъпо ще им излезе на украинците мечтата да живеят по начина и със стандарта, по който живеят повечето европейски народи и страни. малцина са онези, които могат да се похвалят, че са се измъкнали от желязната хватка на кгб без да претърпят значителни щети. цената, която ще се наложи да платят украинците за европейските си въжделения, е в пъти по-голяма от тази, която плащаме ние, българите, и е толкова висока, че не е изключено дори мнозина убедени демократи и либерали да започнат сериозно да се колебаят дали дори заплатена, тя ще се окаже достатъчна за да омилостиви жадните за власт и световно господство кагебисти в кремъл. също така, едва ли вече е реалистично да се вярва, че е възможно жителите на донбас да бъдат убедени в предимствата на европейската ценностна система.

ако украинското правителство продължава да се опитва да си възвърне контрола над областта конфликтът ще продължи, а във времето това постепенно ще източва ресурсите на страната, докато в крайна сметка не доведе до нейната ликвидация. мирът е крайно необходим не само на украйна, но и на цяла европа. мирът, който единствено може да даде възможност на украйна да се превърне в преуспяваща и процъфтяваща европейска демокрация – най-големият кошмар на кагебистите в кремъл.

мирът, който хулиганите органически не могат да търпят и понасят, защото не им дава достатъчно простор ‘да разгърнат възможностите си’. те до момента се справят изключително успешно със задачата, която са си поставили – да превърнат живота на бившите си колонии в ад, само за да си отмъстят за своеволието, което последните си позволиха, отказвайки през 1989-та година да им играят по свирката.

успехите им са наистина впечатляващи – от украйна през българия, сърбия, македония, гърция, унгария и австрия, та чак до франция и италия, източна, че и западна германия ( да не говорим и за самата германия, чийто бивш канцлер герхард шрьодер премина на кагебистка служба в газпром ) техните верни ‘съслуживци’ жънат безспорни успехи и гласовете за отхвърляне на ‘робствота на бюрократите в Брюксел’ вече са толкова силни, че не е изключено в крайна сметка ес наистина да се разпадне.

но ако трябва да се върнем към ситуацията в украйна, за да се опитаме да намерим най-благоприятния изход от кризата, неминуемо ще стигнем до извода, че решението не е в продължаването или задълбочаването на конфликта, а във възможно най-бързото му прекратяване.

да, за съжаление, поне в следващите 50-60 години, а може би и завинаги, украйна ще трябва да се раздели с крим и онази част от донбас, която към настоящия момент е в ръцете на сепаратистите.

това тежко и трудно решение граничи с представата за загуба и поражение, но истината е, че в донбас демокрацията и либерализма никога не са се радвали на особена почит и популярност.

не по-малко трудно осъществима, обаче, е задачата пред новото демократично правителство в киев да бъде установен истински и пълен контрол над останалата част от страната.

изграждането на новата граница с русия и нейното военно и административно укрепване трябва да бъдат приоритет номер едно за украинските власти. свободното разхождане и мандахерцане насам-натам на всякакви незаконно и нелегално проникнали на украинска територия лица, групи или въоръжени формирования трябва да бъде прекратено. за тази цел украйна трябва да изгради сериозни гранични съоръжения, и нека си го кажем направо – една нова ‘берлинска стена’, една нова непреодолима и непробиваема желязна завеса.

тази нова ‘желязна завеса’ трябва буквално и обезателно да съдържа в себе си железни елементи и железобетонни конструкции, ако новото украинско ръководство държи да избегне възможността някоя сутрин да осъмне с дуло на калашник опряно в главата му. ( това би била една абсолютно логична последица от усиленото изграждане на казармения кагебизъм – новия обществен строй, който вече не от една и две години, достойните наследници на джугашвили и берия майсторски ръководят. )

колкото и неприятно да звучи, тази нова линия ‘мажино’, снабдена с достатъчно количество противотанкови и противопехотни минни полета, високи и дебели бетонни стени със съответните телени заграждения, наблюдателни кули с голямокалибрени оръдейни системи по хребетите на всяка височина, блиндирани картечни гнезда, камери за видеонаблюдение и нощно виждане, плюс сериозни и крупни военни формирования, локализирани по цялото протежение на границата, би била единствената сериозна преграда пред руските танкови дивизии и артилерийски полкове в случай, че на някой от обитателите на кремъл му хрумне да ‘освободи’ украинците от ‘гнета’ на западната демокрация и либерализма.

за пълното изграждане на такива защитни съоръжения по цялата руско-украинска граница ще са необходими сериозни и значителни финансови средства и огромен човешки ресурс. оставена сама на себе си украйна едва ли би могла достатъчно бързо и ефективно да изгради тази нова защитна преграда. тук западът трябва да изиграе ключова роля, въпреки вроденото му нежелание да се огражда със стени и окопи.

ако обаче туморът в югоизточна украйна не бъде изолиран, той ще убие целия организъм. един тлеещ с години въоръжен конфликт бавно и систематично, като истински вампир, ще източва кръвта и ресурсите на страната, а европейското й бъдеще ще се отдалечи на светлинни години. като резултат от цялото ‘упражнение’, вместо една развита и модерна страна, на картата на европа, на мястото, където днес е разположена украйна, ще се появи една нова огромна сива зона – източник на нестабилност и престъпност за целия европейски континент. едно ново, тази път огромно, приднестровие. и ако проблемите на гърция не успеят да разрушат ес в днешния му вид, тази евентуална нова сива зона може и да успее.

и тогава вече съвсем няма да е изключено по южния путь …, пардон път, на нас българите отново да ни дойдат ‘на гости’ нашите вечни освободители. този път облечени като вежливи зелени човечета, без военно-опознавателни знаци, но с вежливо заредени калашници. я за да ‘подпомогнат’ основаването на някоя варненска народна република, я на някоя бургаска, или поморийска. а посрещачи, както винаги, ще се намерят.

а. асенов