телескопи

.

ако преди няколко години мнозинството от българската телевизионна аудитория възприемаше появата на мазис в ролята на телевизионен водещ, в национален ефир, по-скоро като забавна екзотика, то напоследък бурените на мазисщината изкласиха толкова мощно и масово в ефира на всички електронни медии, че се превърнаха в истинска джунгла от потресаваща посредственост и наистина покъртителна безпросветност.

заченати под позацапаната от въргаляне по сцената булчинска рокля на мадона от церемонията при връчването на наградите на mtv през, паметната за всички не особено талантливи, но особено напористи и нахални до агресия световни ‘идоли’, 1984-та, тези два съвременни феномена отдавна изгубиха екзотичния си характер и се превърнаха в основна и неизменна градивна част от фундамента на публичния мейнстрийм.

на фона на тези, меко казано, неутешителни констатации, някак си не съвсем логично и на място звучат новините за успехи на български ученици и студенти при участията им в различни световни състезания по информатика и математика. точно след обширен двучасов ‘лайф’ на мазис в прайм тайма, със сърцераздирателни и доживотни клетви, изречени с религиозна тържественост от супер vip-персоната, че ще се промени и повече няма да си показва голия задник точно срещу паметника на левски. а освен това, за окончателно успокоение на потресената публика, най-накрая щял да седне и да научи столиците на по-големите държави.

на фона на подобен абсолютно неочакван и драматичен обрат, по бузите на разтърсените до дъното на душата си телевизионни зрители потичат бистри и пълноводни потоци от невинни сълзици и древната теория за пречистващата сила на катарзиса в древногръцката трагедия, от суха научна теория се превръща в жива и емпирично доказана реалност.

лошите новини, обаче, и в това отношение са поне две – този вид кратки едноминутни съобщения, за младите математици и информатици, в близко бъдеще неизбежно ще намаляват, а все по-малко от представителите на талантливата ни интелигенция все по-рядко ще се задържат в родината на добруващите под сянката на нейно нищожество ‘чалгата’.

при цялата тази напрегната обстановка едва ли е някаква изненада фактът, че, както днес беше обявено от министерството на образованието, резултатите от матурата по бел тази година били по-слаби от миналогодишните. няма как положението с матурите да е много по-различни от това, което е в момента, а броя на функционално неграмотните да не нараства със същите числа, с които се увеличават феновете на чалгата и други ‘супер яки’ музикални стилове, след като този иначе толкова специфичен за региона на балканите жанр, е субсидиран и финансиран с безпрецедентни по обем парични потоци.

допълнителен тласък по пътя на ускореното пропадане в бездната на невербалната комуникация, и всички произтичащи от нея, катастрофални за очакваното светло бъдеще на цивилизацията, последици, дава и не така нареченото, а буквалното изтичане на мозъци от любезното ни отечество. като резултат, просто няма как в една черешова градина няколко праскови да задават дневния ред, да формират етичните норми и естетическите критерии.

още ‘по-интересен’, все по-отчетлив и непреодолим става и проблемът с изчерпването откъм съдържание на сегашната т. нар. ‘образователна система’. без преувеличение и с абсолютна сигурност можем да признаем за истина, че, едва ли не в половината от училищата в страната, понятието ‘учебен процес’ отдавна е скъсало почти всички връзки с действителността и има предимно пожелателен и отявлено теоретичен характер.

като естествена реакция на задаващия се неизбежно трагичен завършек на една наистина престаряла институция, каквато представляват повечето съвременни български ‘училища’, се очертава нарастващият брой на родителите, които все по-усилено търсят някаква алтернатива на традиционното социализиране ‘зад трансформатора’. а денят, в който тя, алтернативата, стане действителност, ще бъде също толкова важен за историята на рода человеческий, колкото и настъпването на новият ден от пророческите стихове на теодор траянов, един от най-недооценяваните български поети:

‘ под глух тътнеж просторът цял трепери,
звезди отскачат в пътя замъглен
и през разтворени железни двери
сред златен прах пристига новий ден. ‘
( ‘новий ден’ 1905 )

***

а. асенов