свобода

.

след незапомнено кървавите атаки в париж и продължаващите не по-малко трагични събития в близкия и по-северния изток, първият месец на 2015-та година много бързо даде да се разбере, че на първи януари май не достатъчно често и силно сме си пожелавали новата, освен ‘честита’, да е и достатъчно ‘мирна’, и че победата на доброто във вечната му борба със злото все още е далеч от щастливо-приказния си край, който мнозина наивни публични авторитети не веднъж прибързано са обявявали.

касапницата в редакцията на ‘шарли ебдо’ дойде като огромна глътка свеж въздух за онези, които имат сериозни сънения във възможностите на собствения си творчески потенциал и често ги полазват неприятните тръпки на завистта при появата на някоя нова, достойна за искрено уважение проява на самобитна и неподправена дарба, различна от тяхната.

автоматните откоси на терористите обаче постигнаха своя ефект и мастити интелектуалци и анализатори от всички географски ширини и дължини вече започнаха да ни размахват пръст, обяснявайки ни като на малки деца, че поради възможността от появата на не особено сполучливи и не дотам естетически издържани образци на карикатурното изкуство ( а и на другите изкуства ) при изповядване на цивилизационния модел на свободното либерално общество, било не само необходимо, но и неизбежно въвеждането на някакъв вид автоцензура. или преведено на езика на ‘обикновените хора’, техните дълбокомислени изводи биха могли да бъдат обобщени в следния вид: ‘чш, ей! внимаай ко прикааш, чи ку додъ шти напраа главата мека, ве ей!’

тази ‘неочаквана’ интелектуална подкрепа вдъхнови членовете на всички малки и големи групички от хулигани, бабаити, тартори и бандити и вля допълнителен импулс в железните им мускули да продължат святото си дело докато не ‘набият канчето’ на всеки дръзнал ‘да им се прави на интересен’.

има обаче една не много приятна новина за всички почитатели на автоцензурата. ако такава бъде наистина въведена, рано или късно по някакъв начин ‘обикновените хора’ с калашниците ще стигнат и до самите защитници на ‘умерената критика’ или до някои от хората, които те обичат или ценят. ( ако не обичат и ценят единствено себе си, разбира се, и са твърдо убедени, че кардиналите от средновековната ‘света инквизиция’ са били в пълното си право да обесят или изгорят всеки, позволил си да се усъмни в божествената им правота и непогрешимост. )

цензурирането с куршум в главата заради производството или публикуването на не особено стойностни, обидни за нечие самосъзнание или недостатъчно добре издържани от някаква гледна точка произвдения на което и да било изкуство ( включително и на карикатурното ) би могло да доведе до едни изключително неприятни поредици от нови кървави ‘редакторски’ намеси с още по-многобройни жертви.

нека за момент се опитаме да си представим какво би се случило, ако на едни други недоволни и обидени от някои музикални творби, например, им хрумне да грабнат калашниците и да поправят някои недостатъци, според тях, на съвременната музикално-интонационната среда. например. какво би се получило? населението на планетата тутакси би намаляло твърде значително, а някои от най-тежките глобални проблеми на човечеството биха могли да намерят своето неочаквано елементарно решение.

а. асенов