политика

.

никога не би ни минало и през ума, че бихме могли да въздействаме по какъвто и да било начин на световно утвърдени имена в публицистиката, но няма и как да не отбележим, разбира се, с дълбоко удовлетворение и нескрито задоволство, почти тъждественото единомислие с такива водещи анализатори, каквито безспорно са тези на ‘spiegel’, когато, като заглавия и ключови думи, във връзка с бежанската криза, откриваме немските лексикални производни на най-актуалната ни поредица, озаглавена ‘залезът’. поне доколкото ни подсказват познанията относно семантиката на ‘untergang и ‘dämmerung’:

http://www.spiegel.de/politik/deutschland/angela-merkel-die-lust-am-untergang-fleischhauer-kolumne-a-1073741.html

нека обаче не изпадаме в излишна еуфория и да минем към същността на поредната серия от придобиващата все повече от характеристиките на истински политически съспенс, поредица, наречена ‘арабски нощи в кьолн и други германски градове’. сюжетът се развива все по-бурно и промените изискват наистина мълниеносна реакция.

вероятността, в германската бежанска политика да настъпи драматичен обрат, придобива все по-ясни очертания. тъй, щото вече е почти нереалистично да се очаква, че обществото ще остане апатично към несекващия приток на нуждаещи се от закрила на застарашения им живот в … турция, ливан и йордания.

неизбежно се приближаваме и към онзи добър за германската и европейската демокрация ден, в който г-жа меркел и нейното обкръжение внезапно ще прозрат, че, все пак, съществува известна опасност и да не са оценили правилно възможните последици от струпването на едно място на няколко десетки, а в някои случаи и на стотици, хиляди мюсулмани.

ако до скоро някоя достолепна фрау, живуща в околностите на кьолнската гара, все още се е унасяла в сладки сънища, как оцелелите от фундаменталистките зверства още на втората седмица след благополучното си спасение, хукват през глава да се записват като редовни абонати на де що има немски библиотеки и читалища, усвояват в подробности и най-тънките моменти от съчиненията на френските просветители и немските класически философи, променят на 180 градуса отношението си към жените и повече нямат нищо против да се социализират в мола и при фризьорката, то към днешна дата вече бихме могли да изразим известни съмнения, дека ово некогиж ке биде.

и онези допълнителни бонуси, към приютилите ги наследници на фихте и лайбниц, под формата на твърдото убеждение че изтерзаните от ислямисткия терор мозъчни вентрикули ще възприемат изцяло и без уговорки европейския начин на живот, топтан сас сичкуту врупейска ценност, и те най-вероятно ще бъдат отложени до второ нареждане.

цивилизационният катарзис, предричан от множество професионални експерти по култорологична интеграция ще продължи да обитава единствено безобидните хартиени полета на забравени по рафтовете докторски дисертации, без да смущава аклиматизацията на старите шериатски практики към новите климатични и битови условия.

горе-долу подобна се очертава и съдбата на почти всички усилия да бъде намерена правилната кройка на някакъв, поне отчасти работещ, поведенчески модел, който по възможно най-безкофликтния начин да въвлече в едно приемливо европейско русло своенравния близкоизточен поток на съзнанието. очевидно, промяната в манталитета на новите европейци няма да отпочне в следващите няколко десетилетия. във всеки случай не и с мнозинството от тях, не и доброволно.

лека-полека все повече европейци остават с впечатлението, че светът на исляма и светът на запада са дълбоко антагонистични по своята същност и съвместното им съществуване е изключено. в смисъл, че, рано или късно, едната от двете системи, така или иначе, ще се поздрави като доминираща – или демокрацията, или шериатът. няма и как да бъде другояче, при наличието на такова взаимно априорно отричане. коранът никога няма да признае нито разделението на властите, нито свободата на словото, нито пък правото на свободен избор.

и ако до сега мюсулманите в европа не са поставили по-твърдо въпроса за отмяната на всякакви либерални и демократични ‘глезотии и лигавщини’, то това въздържание е продукт единствено на все още недостатъчно големия им брой. както виждаме, обаче, от около година насам, по отстраняването на този ‘пропуск’ се работи доста усилено и, както по всичко личи, за съжаление, успешно.

***

именно някои от тази нерадостни перспективи са осъзнали и повечето от анализаторите в ‘spiegel’, сред които и авторът на посочения анализ. колкото и немислимо да звучеше до скоро, в публикацията си ян флайшхауер разсъждава върху възможността канцлерката меркел да  се оттегли от поста, припомняйки подробности около края на управлението на други глави на германската изпълнителна власт. за отбелязане бил факта, че меркел успяла да отложи ‘началото на края’ на собственото си управление с поне 10 години.

учудващо било не че се намирала в криза, а че тя настъпила толкова късно. затова и сега толкова много хора били обезсърчени виждайки я … и сега внимание – имаме новина … ‘да си стяга багажа’!? да, да! правилно сте прочели! или поне така, в най-общ смисъл, би трябвало да гласи един приличен превод на ‘ … hektisch аbschiedsgebinde winden.’! ( ако някой от любезните ни читатели смята, че има по-правдоподобен вариант за превод на израза очакваме с нетърпение да го научим! )

г-н флайшхауер, обаче, не спира до тук, а продължава да хвърля бомба след бомба. не само на народа, но и на елита не бил чужд опортюнизма на тълпата ( респект. опаковката, ако съотнесем към горното изречение, б. а. )  удивителното тук е, че автор от такава толерантна медия прави такова ясно и категорично разграничение между ‘народ’ и ‘елит’! ( факт, заслужаващ доста по-задълбочено тълкувание. )

по-нататък следват констатации за ‘повратливостта’ на мнозина, които до вчера са ‘биели метани до земи’, на същата тази канцлерка, а днес вече подхвърлят враждебни реплики пак по неин адрес, но с обратен знак. 

не липсват и логичните въпросителни: ‘кой ( какво ) следва при оттеглянето на меркел, и ще се подобри ли  положението?’ и тук нова изненада – отговорът на втората питанка бил … ‘не’! понеже най-вероятно канцлерското място щяло да бъде заето от лидера на социалдемократите зигмар габриел. той едва ли би могъл да устои на гръцките молби за още нови заеми до безкрай, понеже гърците малко го били позакъсали откъм финанси. а дали т. де мециер, германският вътрешен министър, бил способен да обясни на путин, че не може да си взема цели парчета от държави, все едно си купува бонбони от гум ( городской универсальный магазин б. а. )?

из върхове на управляващата партия се разнасяли най-разнообразни сценарии за края на ‘епохата меркел’. според някои слухове, тя дори тайно се виждала като председател на онн. според други, на сцената щял да се завърне фридрих мерц, вечният престолонаследник на председателския пост, за да постави християндемократическия съюз отново на пътя към светлото бъдеще. партийните членове от бавария си играели с огъня на партийното разцепление, и след местните избори в областта, било време коалиционните партньори от христиансоциалния съюз да бъдат издигнати до ранг на ясно разпознаваема алтернатива в дясното пространство, в противовес на крайните националисти от аfd.         

като последно заключение авторът прави извода, че смяната на лидера на една партия, още повече управляваща, трябва да предполага едно стабилно парламентарно мнозинство, понеже изходът от едни предсрочни избори съвсем не бил ясен.

и накрая, като за капак, флайшхауер заявява, че отказът на меркел да затвори границите на съюза е погрешно действие, тъй като, онази обединена европа, за която аденауер и повечето немски политици са мечтали и работили, вече не съществувала. echt?

а. асенов