мадона

.

мераците на мнозинството от мъжката половина на населението в близкия изток, и някои други райони от света, да закотви нежните си половинки завинаги при чиниите в кухнята започват да се натъкват на все по-иновативни препятствия: 

http://www.theguardian.com/world/2016/feb/12/women-led-mosque-opens-in-denmark

както става ясно от горепосочената публикация една от последните контраофанзиви на феминизираната джендърна съпротива е изобретяването на нов вид джамии – джамии специално за жени-мюсюлманки, ръководени от съответните … жени-имами! не, няма грешка! жени-имами! такъв е отговорът на неочакваното ново подкрепление в опитите да се предотврати една евентуална радикална ислямизация на стария континент, а и на новия отвъд атлантика, където, всъщност, се е зародила тази новаторска инициатива за модернизиране на исляма.

радващ за всички християнски деноминации е и факта, че на европейска територия инициативата се реализира точно в дания. там, съвсем неотдавна, ислямската общност в един провинциален град беше решила, че коледните елхи по площадите накърняват религиозните й чувства и беше предприела стъпки за забраната им.

ако се опитаме да разкодираме произхода и първопричината за такава леко нетолерантна и антихристиянска позиция, не е изключено да ни споходи и съмнението, че масовата любов на мюсулманите към пълната с неверници европа може да има и някои недокрай вербализирани мотиви. а тезите за някакви уж фантасмагорични планове за политико-религиозно покоряване на европейците и обръщането им в ‘правата вяра’, започват да звучат не чак толкова нереалистично.

особено ако се опитаме да отговорим и на въпроса защо милиони арабски мюсулмани не потърсят закрила в някоя от братските им и арабски, и мюсулмански, и сунитски, че и с големи финансови възможности, държави като саудитска арабия, кувейт, оае, катар, бахрейн, оман, а защо не и в едно не чак толкова икономически безпомощно мароко, ако щете? какво по естествено действие от това да потърсиш помощ от и при братята си, когато почувстваш заплаха за живота си и за живота на близките си? какво ги спира да го направят? библейската притча за йосиф и неговите братя?

какво привлича всички тези правоверни в разпътната европа, където пречистеното им от греховни изкушения съзнание на всяка крачка ще се сблъсква с коя от коя по-противни на религиозния им морал богунеугодни практики?

един от по-оптимистичните възможни отговори е, че всъщност всички те са тайно привлечени от европейските идеи за свобода и демокрация.

това би било толкова хубаво, че чак прилича на приказка, писана от шарл перо и андерсен едновременно. приказки, обаче, за съжаление, са писали и братя грим и е. т. хофман. и в тях не всичко винаги върви по мед и масло, а щастливият край никога не настъпва без известни търкания между героите.

впрочем, няма съмнение, че движещите мотиви да рискуват живота си, и този на собствените си деца, поне на един известен процент от бежанците и имигрантите, са точно свободата, демокрацията и всички останали европейски ценности. въпросът за един милион лева е, какво точно е цифровото изражение на този процент? може ли да се увеличи? как? со кротце и со благо или по другия начин? може ли да сме толерантни с нетолерантните? как добрата стара европа ще спечели състезанието по раждаемост с нахлуващата конкурентна средновековна действителност, след като банковите сметки, достойни за вниманието на един достатъчно себеуважаващ се западен женски задник, са далеч под нужното количество за да се съхрани и пребъде безценното културно наследство на мадона и лейди гага?

как бихме могли да предотвратим реализирането на смущаващите предсказания на някои негативно настроени анализатори за надничащата вече иззад ъгъла на козметичния център опасност да заживеем в медийна среда без нито един чифт по продуцентски надлежно намачкани цици, с глас на душена коза, които да се въргалят по сцената в булчинска рокля с претенцията за авангардно изкуство!? това би било такава загуба! такава загуба!

а. асенов