нещо класно – борба

.

rollandGarros

07.06.2015 г.
париж, france
“ролан гарос”  ( финал )
джокович  –  вавринка  1 : 3
здрав тенис! без капка майтап! няма тън-мън! и двамата блъскат яко. и точно. като автентични професионални тенисисти. едно разиграване – 32 удара. сърбинът е по-висок,  швейцарецът е по-набит, но и двамата млатят мощно. колкото могат. с все сила. почти като в бокса. ( от мутрите, с техните бухалки, също би могло да излязат добри тенисисти )
сервис. нов удар. дай, дай! тежък сблъсък. всички гледат напрегнато. с шапки на главите. бели шапки, хубави шапки. от време на време викат: “оооо!” тенисистите пък викат: “е – ъ! е – ъ!” напъни големи. финалът се играе за n-тий път, и пот се лее и топки хвърчат! някой си изкряска: “але, стан!” кифлите дебнат за нечий потрфейл … по-дебел. нема веч никаков томба, има само секс-бомба! всяка кълка – милионче, всяка бузка с медальонче!
“тъй върви светът! картие и армани
на тая пуста земя царуват!
и като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
и в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец …
ще викнат кифлите: “хайвер или ядец!”
***
а. асенов