велики личности

.

ето какво изригна народният гений в една от последните си разкъртващи медийни изяви, белязали нов, исторически етап в развитието на отечествената култура.

‘и сиа ша чуйти най-новуту ми пърче, то ша ва блъсни кат волско краче … да виити къ моа да пеа … бес да са мъча ша изпрустея … ъ – ъ!’

мраснишка песен

‘ … ас и царя на прустутатъ:
ша та напсувам, ша та размятам,
къко дъ напрая? – ни моъ дъ смятъм!’

***

super n c mamur  

***

на тази уникална по своята стилистична оригиналност и недостижима етическа дълбочина елегия, побърза да отвърне с не по-малко вдъхновение и младежки ентусиазъм продуцентско-развойният център на супер яката поп-фолк дива п. от клатикортево, извисявайки българския дух до нови, недостигани преди върхове посредством последния й незабравим хит:

‘ … мазна хурка ше ти вкарам
ако само та набарам
да ми куснеш пак ракия
с чалгаджийска простотия … ‘

***

.

.

. 

***

табло на славата

когато в една от предишните ни публикации стана дума за личности, заслужаващи внимание, следващите редове, и целият текст по-долу, някак от само себе си се появяват на бял свят, за да припомнят, на онези от нашите читатели, които забързани в еднообразното си ежедневие, са позанемарили спомена за някои особени хора, човеци, персони, персонажи, индивиди или индивидуалности, наречете ги както ви харесва, оставили наистина трайна диря в човешката история и променили съдбата на човечеството, но не с масовите си кланета или убийства, а с продукта на наистина забележителната си мозъчна дейност.

именно благодарение на нея, едни други стотици милиони, малко по-различни индивиди, днес имат уникалната възможност да споделят със свои себеподобни незабравимите моменти от рождените дни на любимите си сладурански домашни животинки и конкретните обстоятелства около трагично загорялото говеждо, приготвено по тържествения повод с такава любов и внимание. с или без шарена шапчица с тъничко ластиче, пред или зад сметанова тортичка, в повечето случаи с веселяшки изплезено езиче, снимките и постовете по темата създадоха новия дигитално-мрежов жанр ‘удивителната история и невероятните приключения на домашният любимец’ ей така, без да им мигне окото, отблизо разказвайки за трепетите около първото изакване, в специално закупената за целта тоалетна, до последния оскубан косъм върху дивана.

колко милиона терабайта твърд сървърен диск са нужни за да се съхрани безценната памет за ‘фифи и фуфи’, е трудно да се изчисли, както е трудно да се установи и колко милиона мегавата електроенергия е нужна отново за същата цел, но по-важното в случая е, че за служителите в отрасъл ‘енергетика’ и it-индустрията се създават трайни работни места.

м’чи за ко друго да бъдат употребени сичкити тес промишлени количества крайни устройства и цялата интернет-инфраструктура, ако не за да са увековечат незабравимите образи на милионите знайни и незнайни котенца, кученца, рибки, птички, картички, тортички, панделки, лентички и всякакви други аксесоари, неразривно свързани с нейно светейшо високопревъзходителство височайшата особа на домашния любимец, неопровержимо доказателство за все по-разрастващата се братска любов между homo sapiens-те? а?

оставайки в известност за вече отдавна съществуващите електронни и хартиени енциклопедии и частично протичащ, действителен учебен процес на отделни места из територията на републиката, със сходни цели и предназначение, редакцията съвсем отговорно игнорира реалната заплаха цялостната идея за инициирането на подобен текст да придобие леко разочароващия привкус на глуповата претенция за отлежала даскалска назидателност и неприкрита дидактичност, произтичащи от изразено първопросветителския му характер. те имат своите основания, които, за момента, ще се въздържим да споделим.

покрай наистина известните, на минимално образованата част от аудиторията, исторически факти, за още по-исторически личности, материалите ще се опитат да заострят вниманието върху някои важни подробности и нюанси около механизма и предпоставките за появата на подобни извънсистемни единици, смущаващи и дразнещи редовия консуматор на субджиброви продукти и солена сланина при ежедневните му омацвания, докато се опитва да намери отговор на въпроса: ‘какво е общото между тъмната материя, за която говорят физиците и тъмната страна на силата, коварно съблазнила младия анакин?’

као крайна цел на целото овако воздвижение, би могла да биде сформулирана задачата, у четящите да се затврди убеждението, дека, погледнато от стране, некак си, небио би ептен целесъобразно, да се изпльокаш на некой марсианички плаж, да го заплющиш белото, и да чекаш робото да ти я сервира биричката со горещо шкембенце.

… следва продължение

… to be continued

а. асенов