нова купа, нов късмет!

.

Logo-Cupa-Bulgaria

30.05.2015 г.
бургас
финал за купата на българия
левски – черно море 1 : 2 ( след продължения )

***

честито на всички варненци и да почерпят!
титлите и купите са хубаво нещо! особено спечелените. когато се разиграват в родното първенство се отличават с някои специфики, но при положение, че се придобиват от отбор, не завършил първенството сред първите шест, те само повишават стойността си.
на ‘черно море’ честита радост! честито първа купа! и както се казва: ‘за много купи!’
въпреки че не завършиха в първата шестица на ‘а група’, днес варненци изиграха един истински финал. и с желание, и с умения. една абсолютно заслужена победа. със сигурност представянето им в предварителните кръгове на лига европа ще бъде достойно и на много по-добро ниво от много столични състави, особено в последните години. ‘моряците’ играха мъжки и си заслужиха триумфа без съмнения и колебания. в шампионатните сблъсъци те не веднъж са се ‘опъвали’ здраво на всички.
с днешната първа купа на българия за ‘черно море’ провинцията натрупа сериозни точки в гонката със столицата. ( като прибавим и четвъртата по ред шампионска титла на разград, нещата сякаш не изглеждат чак толкова зле за обрулената ни провинция. )
за ‘сините’ един час игра с човек повече не беше достатъчен да решат финала в своя полза. въпреки гола, дошъл чак в 72-та минута, той едва ли би могъл да се определи като велико постижение, но при сегашното им състояние и това си е сериозен успех. за допуснатото изравнително попадение е излишно да се казва, че беше абсолютно ненужно усложнение, довело до също толкова излишни продължения. за уникално непростимия пропуск на домувчийски в 95-та минута също. ма да беше само той!
не че ‘левски’ игра много по-лошо от обичайното, или без нужното желание за победа, но това, което видяхме, все още е далеч от това, което всички искат. пропуските няма как да бъдат пропуснати нито от зрителите, нито от треньорите. с риск да станем банални и безинтересни ще повторим, че с тези играчи пред отбора не се отварят особено големи перспективи. като се има предвид ‘нерадостната финансова ситуация’ в клуба, изгледите за положителна промяна в това отношение не са особено оптимистични. добре е, че донякъде вече си пролича и работата на стойчо стоев. и като цяло – пак голяма издънка, та дрънка!
има и още една добра новина от вълнуващото събитие. все пак сините фенове почти не успяха да запалят стадион ‘лазур’, а изкъртените седалки не бяха повече от 1 000. освен това, нито един зрител не завърши преждевременно земния си път от отравяне с пушек от традиционните димки и другите видове пиротехника. не че от две години на него се играят някакви особено качествени мачове, но гледките на всякакви съсипии, в почти разрушената ни държава, са повече от отвратителни.
но вън от подробностите: ‘да живее купата! да живей българия!’
това може да възкликне всеки роден запалянко откакто съществува такъв турнир. ‘турнир за купата на българия’. защото той съществува отскоро. май от 1980-та година. макар че българия съществува от доста по-отдавна. той, турнирът, съществуваше и преди, но под друго име.
името му беше ‘турнир за купата на … ‘съветската армия’ (!?)’. да! него обикновено го печелеше отборът на армейците. на българските армейци – ‘цска’ сф и при награждаването му самата купа на съветската армия се връчваше на нашите армейци от военното аташе на ссср в българия.
така беше. военното аташе на ссср в българия тържествено връчва ‘купата на съветската армия’ на отбора на централния спортен клуб на армията – ‘цска’ сф, победител в турнира за купата на съветската армия.
така беше. много военни, много армии, много червено, много червени петолъчки. съветски петолъчки, големи петолъчки. в центъра на емблемата на българския армейски клуб.
българската армия, по-принцип и традиционно, има за символ изправено златно лъвче. като онова, което райна попгеоргиева избродирала на знамето на априлското въстание. което пък много дразнело някакъв паша, както става ясно от песента.
но на червен, или някакъв друг фон, във всеки случай, така или иначе, като емблема и символ на българската армия някъде от възраждането до 09.09.1944-та година, символ на българската армия е изправен златен лъв. ( а по едно време на българската икономика златния лев, но това е малко по-друга тема )
както и да го погледнем, обаче, на червен фон, или по-точно на фона на червен щит, или на бяло-зелено-червения фон на националното знаме, символът на българската армия си остава изправено златно лъвче или изправен златен лъв. май по-добре ще е, ако е на фона на знамето. определено ще е по-добре. но това също е възможно сравнително отскоро. защото до 1989-та бойците от българската армия носеха на челата си червени петолъчки. сякаш не бяха бойци точно от българската армия. и ‘цска’ сф с неговата огромна червена петолъчка в центъра на емблемата беше по-близо сякаш до военното аташе на ссср, отколкото до знамето на априлското въстание и райна, наречена ‘княгиня’.
( то цска-то и до днес продължава да си я мъкне таз червена петолъчка в центъра на емблемата си, макар че вече не е задължително. останаха си верни, значи, на онези с червените петолъчки. те по са им мили от някакви лъвчета, въстания, въстанници и учителки-княгини, бройкани от разни паши и башибозуци. )
по онова време ( по време на априлското въстание ) народът побързал да възпроизведе в аристократичен ранг и да присъди благородническа титла на една учителка от панагюрище. та да си има и той аристокрация и благородници. като другите народи по онова време. искало му се на народа тогава. днес май не му е много до княгини и други аристократи. а, не чакай! интересува се, обаче, ако са от великобритания. за тях се интересува. признава ги за аристокрация. пък за българия знае, че в нея аристокрация – няма.
много народ се постара и бая се поизпоти докато ни докара до днешното положение – да нямаме нито историческа аристокрация, нито аристокрация на духа. никаква, въобще!
в българия за благородничество, или нещо благородно по принцип, не бива да става дума! както и за нищо по-извисено и благородно от кадзаня с джибрите и парцуцата.
за туй – ‘миг мрадър’, мазис, черната патка и т. н.! тъпня подир тъпня!
лайф след лайф – газ до дупка докато забравят как да си вържат гащите даже!
а. асенов