# котимскимни

.

– шефе, наближават пак избори. избори шефе, а! време е пак да са развихрим, а! хи – хи!

– дааа, прав си – наближават! ше ни се отвори работа, а и парички ше паднат!

– ох, кат знам, чи който и да спичели ний се ше сме на кяр и вечи си пристаам кък са намъквам у новата си жипка!

– а аз пък ша зема ощи един мизунет за малката унука! къту пурасни да пуминува деда си! и да си прай купончита на воля и кату и додат гостити да почва да ги кумандори ут малка, чи да свиквъ! пък и унес дъ знаят ко чи чака ут сига! а!

– ша гу спуминава я, къ няа гу спуменава! на шиснас гудини да пулучиш 85 квадрата мизунет за 400 000 лева, ко няа гу спуминава? хи – хи! … ей, сладку нящу й пул’тиката др. товоришч, сладку, ей!

– сладку, ма да знаш ка да я врътиш!

– аааа, ти знаш, знаш! ут теби по-гулем пулитик няа, да знаш! ас теби та знам ощи ут ино времи къту я путкара, ощи ут оня гулемия митинг прес 1990-та на седисету … дет викът, чи тугас 100 000 души излезли на царя … а! най-гулемиа митинг на димукразиятъ … хи – хи!

– ша ма помниш, я! къ наялу ма помниш!? и не само ти ша ма помниш ам и многу други кат теби, чи и по-гулеми има ма помнят цял живот … хи – хи … ей, прос народ ти каам, много прос! кату ревнаха навремиту ша прайм димукразия, ша прайм пазарна куномикъ! хи – хи – хи … тес абдали щели да праят пазарна куномикъ … тес баламурници и амсалаци – писателе, джурналисте, драматурзе, критици, литератори, изкуствоведи некакви и всякаква хуманитарна сбирщина … ха – ха – ха … тес щели да правят пазарна куномика! конкурентна срида! сас мени щели да са конкурират!!! сас мени!!! литературити … а – ха – ха – ха … ооо, боже, боже, колко глупост има на тоя свят, боже!!! щели да са конкурират с мени и с мойти ора … а – ха – ха … ей, гулеми смишници ти каам, гулеми!!!

– а чи ти пък ут де ша знаш къ са прай пазарна куномика и кункурентнъ срида!!! ти нъл си спициалис пу марксизъма – ленинизъма и т. н. …

– кой, бе, аз ли, бе!? ни са излагай, ва момче!!! ша та чуй някуй, ша ти са смей цяла седмица, и ша станиш за смях и на малкити дица! аз ут къдя сам бил знаял ка са прай пазарна куномика!? виш ко ва, ей, момче младо, идинствения чиляк, дет до 10 ноември 1989 гудина знаяши какву йе туй пазарна куномика бех язека и мойте хора, ве момче!

– ама как така!?

– как, как!? кой държеши веншното и вътрешното разузнаване у ръцети си, а? ти знайш ли с какво са занимаваши външното разузнавани? а, питам та, знаш ли?

– ми с кво, следяхте и трепахте тес, дет бягаха на запад.

– тъй, ма не само с туй! кой следеше западните фирми, кой внедряваше агенти-доносници сред персонала и ръководствата им, дето ни снасяха сичко в най-големи подробности около организацията на работата, структурата на фирмите и тяхната дейност, а? кой? кой ги подслушваше, кой ги следеше, кой ги филмираше, кой ги снимаше, документираше и анализираше работата на най-различни западни компании – малки, средни и големи и беше наясно с причините за успехите и неуспехите им, а? кой? кой, питам та ас теби? тия, къде пишеха по катедри и институти научни статии за творчеството на ибсен ли, а? или ний, дет бяйми на кадрова служба, а? слушай, ва ей, момченце, ти дукат одиши по бригади да биреш грозди и домати, чи да са пуструи кумунизъма, ас и мойте ора сме анализирали годишни счетоводни доклади и експертни оценки, консолидирани отчети и т. н., т. н. и то, се на западни фирми, ва ей, бунак! ти знаш ли какой туй ‘консолидиран отчет’, а? знаш ли, питам та? ни знайш, я! ооо – о, и тес щели да са конкурират с мени! чи те ина фирма ни знаяха как да регистрират, сас мени ша са конкурират, от власт ша ма свалят … от служба ша ма махат … ха – ха – ха … смешници! а чи дубре, а да са конкурирами кат сти рекли, а! ма внимавайти дан загубити ха – ха – ха … чи тугива, при пазарната куномика, пубидитела зема сичко хи – хи – хи … ‘abba’ слушал ле си, а? … ха – ха – ха … !? слушал си, ма за како и ти не мош ми каза … а – ха – ха – ха … щели да праят пазарна куномика … ха – ха – ха … напрайха я, няма що! идин кинеф ни можаха да напраят! виш ний си я напрайхми! много добре ни са получиха нищата … а – ха – ха – ха … сига ний ши сми бугатити, пък те ша са беднити … а – ха – ха – ха …

– добре, де др. товоришч, обясни ми мола ти са, къту кък таквизи умни ора, юрисконсулти, счетоводители, архитекти и инджилери са сугласяват да работат за тебе – идин прос текезесянски царвул !!!

– ха – ха! добре си ма разбрал! виш, ко сига, ас мои да съм цървул, ама държа в ръцети си най-големите и долни отрепки в цялата страна! джебчии, крадци, убийци, мутри и всякаква такава измет, панимайш? начи само да им свирна и най-малко сто изрода ше утрепат секи кугот им кажа, без да им мигни окото! сиа разбра ли ма, а?

– и то сига ко излиза, чи у българия ниггаш няма да има нещо свясно, ам само простотия, тъй ли!?

– а – а … дукат сам жув ша им е** м***та на сичките, ша им е**!

– е, добре де, ут де тъс умраза у тебе кам всичко читаво и свясно, а?

– ут бащата на народити, ха – ха – ха … и той е бил кат мени цървул, некадърник, мухльо и зависчия … ха – ха – ха … сички сни са учили ут негу, ут най-големия, ут първия! а – а, бащата на сички смотаняци и дрисльовци, дет могат само да мучат кат говеда, щот са си говеда – а – ха – ха … начи да знаш, сички ний, дет на знаш, сми напрау светци в сравнение с тоя боклук – сталин! тая отрепка е най-големиа зависчия, дет някуга са е раждал у света, от мен да го знаш! толкоз много кадърен народ е изтрепал и затрил, чи руснацити и до днес не могат да са видат ни с пътища кат хората, ни с нищо! тоа начи само е дебнел да разбере, че някой може да прави нещо, дет той не можел или го правил по-лошо. веднага – разстрел! разстрел, бесилка, сибир! художници, композитори, артисти, музиканти, писатели, учени – мучени, всеки, който освен да чука камъни можел да прави и нещо друго, скоро оставал без глава! и така, чак докат пукнал през 1953-та. та затуй и до днеска, къдет е стъпил крака на негуфту кгбе, ‘трева не никне’, ако ма разбираш, како искам да ти кажа!

– е, како искаш да ми кайш?

– ам, туй, чи днеска сичко в бившите соц е без стойност, не струва нищо!

– е, що?

– щот, няма кой да оцени нещо свястно! никой няма вкус, така да са кажи. шот при повичито хора, при ‘обикновенните хора’, вкуса не е вроден, ам са придобива, понимайш?

– ко искаш да кайш сига, кък тъй при ‘обикновенните хора’? кои са тес – ‘обикновенните хора’?

– слушай ва, мойту мумче, на теби някуй раути ни са ти ясни! а – а! ино от първити нища, куиту чувек тряа да знай е, чи пулвинтъ ут сичкити ора пу свита са … ‘убикнувени’ ора! наш ко значи туй, а? ‘убикнувени’ ора!

– е, ко значи?

– значи, че тия ора ниггаш няма да фанат дъ праят ини раути, дет ш’ги праят ини други ора. сига ръзбра ли мъ?

– не. какви раути ша праят някуи ора, пък други ниггаш няа ги праят?

– е таквиз, шарени! какви!?

– е, кви де?

– ава, ей, … ти си ноу прос, вее! ма ноу, да знаш! ощи мноу има дъ учиш! кви раути! ми таквиз, на – да читът, да пишат, да читът разни книги, да смятат, да счисляат, дъ чиртаят, да рисуат, да кумпузирът и т. н.

– матиматицити ли, ве?

– матиматици, химици, физици, ай такъви тъй, на! а! … и други … на 90 процента ут ‘убикнувенити’ ора им е пселютно през уная рабута дал живеят при капитализъм, кумунизъм, или амджикламизъм … за тях е важно едно – в хладилника да има ино шише ракия и туй то!

– ми то тогаз по-добре кадърните да земат да са събират на ино място, чи дан ги управлява някой тъпунгер!

– да, общо взето то това и става.

– е, добре де, ам ко ши стани кугат на ино друго място останат простаци и свине!?

– а, бравус! ай туй вечи е съществен въпрос – како ши стани кугат на ино място останат простаци и свине, а?

– е кво, де, кво?

– могат да са случат две нища – или гулямъ прустутия, или гуляма свинщина … а – ха – ха – ха … ха – ха – ха …

( *да се докладва спешно на др … г-н x за сведение )

а. асенов