bg de javu

‘разни хора, разни идеали’
2-ра част
автор – алеко константинов, 1897 г.
***
– наливай, наливай! още … още …
– ще прелее.
– нищо, нека прелей, наливай! искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкочаняваше, ето вече третя година, под хладния меч на парламентарната анкетна комисия. наливай! … стига … благодаря. вземи и ти чашата си. е хайде, наздраве. ура, да живее амнистията! … ох, сладко винце! сега усещам всичката му прелест, сега, когато смъкнаха от плещите ми адския товар … и така, нашите приятели теглиха черта на миналото. браво! значи, всичко от миналото е предадено вече на забвение. браво! значи, отсега нататък и да се разкрие вече грозната драма на орландовските гробища … (я виж в съседната стая няма ли някой да подслушва) … значи, и да се разгатне енигмата на зеленото сукно с металическото копче, и пламъкът на петрола в нощната тъмнина, и ужасният смрад, и цвъртението … и закритият фаетон в драгоманското дефиле, и всичко, и всичко … у – у! косите ми настръхват … но, баста! всичко е заличено вече с амнистията. да живее, трижди да живее амнистията … значи, сега да се разкрие оргията в iv участък през 1888 година – пак нищо, всичко е предадено на забвение и нащите четири девици ще преклонят глава пред повелението на закона и … ще затаят своята жажда за възмездие, ха-ха-ха! … о, нашият приятел не е прост, знае той много добре, че животът е колело, че могат да настанат времена за истинско разчистване на сметките … молодец!
значи, отсега нататък потайностите на четвъртия участък, на петия участък могат да служат само на бавачките да плашат плачливите деца. браво! но … дявол да го вземе, все още не може без това но. още едно нещо трябваше да стане: трябва да се съберат и унищожат всичките документи на парламентарната анкетна комисия … впрочем и туй не е достатъчно … печатните документи съставляват само една малка част от действително съществуващите документи (за унищожените от нашите приятели говоря) и от тия документи има преписи и бележки у няколко лица … аах! … за три дена само да се възстанови онази славна епоха, аз бих им зтръгнал из дробовете тези демонски бележки, но … кой знай!
най-сетне, сега за сега ний сме спокойни, ний сме спасени. още веднаж: да живее амнистията! нека му мислят ония, които ги тътриха по участъците, които гниха из подземелията без съд, без присъда, които спяха на голи дъски, пред очите на които дене-ноще стърчеше щикът на войника и сабята на жандарма, които бяха тласкани да се скитат из разни краища на българия, които бяха измъчени, изтезавани, разорени, опропастени. нека му мислят ония, на които половината от живота мина в непрекъснати преследвания и унижения …
е добре, драги борци – бих извикал аз на ветрогонците, – за какво беше вашата борба? какво спечелихте вие? – вятър! законност и свобода, ха-ха-ха … глупци! я ми кажи ти, ей човече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото, ти, когото ний тъпчехме из участъците, когото за удоволствие осъдихме на смърт и пак за удоволствие оправдахме, и отново пак осъдихме, защото тъй изискваше нашият интерес, защото намирахме, че ти можеш да послужиш като средство чрез тебе да сплашим, да всеем ужас и трепет, кажи ми ти, недоял-недоспал нещастнико, ти какво спечели със своята упорита борба, а? я проследи в какъв ужас изминаха твоите цветущи години. какво разбра ти от живота? остана честен, ще кажеш, и плаваш из облаците в съзнание на своята честност! … глупец, счупена пара не струва твоята гладна честност. спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти е по-сладък от амврозий. какво заблуждение! не, нещастнико, хлябът си е хляб, а богатата трапеза е наслаждение, твоята стаичка е мрачна килия, а разкошният дом е наслаждение, твоите идеи са вятър, а моето злато е наслаждение. разбра ли? е добре, още веднаж те питам, какво спечели ти в своята упорита борба? ти мечтаеше за свобода и правда, а аз тънех в блажено упоение от неограничена с никакви закони и с никаква морал власт; ти почна да роптаеш против тая власт – аз те натиках в участъка и когато по милост ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза, окръжен с жени и песни, внушавах неведомо за теб наслаждение; когато ми омръзна да слушам твоите въздишки в тъмницата, аз дадох знак да те осъдят на смърт – и те осъдиха на смърт; но и това вече беше ми дотегнало и аз дадох знак да отменят твоята смъртна присъда и моите послушни раби я отмениха. ти жаждеше моето падение, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падение е момент за тържеството на твоите мечти. е, добре, аз паднах – где е твоето тържество, нещастнико? … аз паднах, но пак съм изправен на краката си. аз живях, ти страда. аз пак живея, ти пак страдаеш … впрочем кой те знай. кой спечели? ти запази идеите си, аз запазих златото си. кой спечели, кажи ми, о, честний труженико … ха-ха, ха-ха! … да имам един гръмовен глас, та да изрека това и да се изсмея, да се изкикотя над всички тия глупци …
– налей още една чаша. наливай, наливай! още … още …
– ще прелее.
– нищо, нека прелей, наливай! искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкоченясваше ето вече третя година под хладния меч на парламентарната анкетна комисия. наливай! … стига, благодаря. вземи и ти чашата си. е, хайде, наздраве. ура, да живее амнистията! … тази амнистия призна, че всичките наши дела са вършени за спасението, за славата и за величието на българия …
ха-ха, ха-ха …
първа публикация във в. “знаме”, ii, бр. 74 от 18 януари 1897 г.
***
127 години по-късно … парламентарната анкетна комисия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *