както е добре известно от дебелите книги, краят на август, някъде в околностите на ‘harbour club’ – ibiza, точно преди да ви изгори гърба, е най-подходящото време и място за поредната гигантска крачка в изпълнение на новата повеля на хилядолетието:
‘окончателно да въвлечем читателя в пълноценен диалог с художествения текст без у него да остава горчивото усещане за безмислено пропиляно време, създавайки му трайни навици за общуване с вълшебния свят на литературното наследство, в който всичко е възможно!’
едно от най-мощните средства за истински творческо решение на тази критична задача са текстуалните лабиринти на някои утвърдени имена, за които в продължение на векове упорито се носят слухове в публичното пространство, че били невероятно талантливи и дори заслужавали нобелова награда за пророческите си прозрения. а не поредният блог за затлъстяване както настойчиво ни съветва гоогле.
заглавието е ‘бесове’, авторът – достоевски. запазена марка в бранша. издателството – ‘народна култура’, изданието от 1983 г. преводът на венцел райчев е на изключително високо ниво и при всички положения заслужава вниманието на всеки, който още не е достигнал онази степен на извращаване на естетическия вкус, след която откъсването от монотонната псевдо-романтична парадигма на ‘нора робъртс и сие’ е силно съмнително.
на по-подготвените читатели пророческият роман ще достави удоволствие, сравнимо с удоволствието на комшията при вида на венетиния пеньоар, набързо наметнат връз антично-класическа във формите си физиология, принудила непосредствената душевност на панчо да преглътне без колебание несгодите от живота на село.
съмненията в академичните формулировки около поредното художествено разкодиране на истинската човешка същност, тук не е някакъв празен лозунг, а систематично и пълноценно нарисувана картина, способна да се превърне в безпогрешна инструкция за раздяла с наивните илюзии на малцината останали оптимисти за безгрижното бъдеще на цивилизацията.
покрай всички останали есктри, съпътстващи вълнуващият разказ, отделни познавачи на историческия контекст лесно биха могли да открият и отговора на въпроса какво всъщност са имали предвид руските либерали от средата на 19-ти век, изписвайки тонове мастило относно въпроса за нуждата от реформиране на тогавашния царския режим по европейски модел, и дали на практика се е получило точно това, което са очаквали.
ще оставим на търсачите на нови откровения в стари литературни съкровища да съизстрадат мъченическите терзания на прочутите герои без да разкриваме повече подробности за всички възможни приятни и не дотам приятни изненади с пожелания за приятно доплажуване и стилен шоколадов тен сред все по-пингвинения кич на пространствено-времевия континиум …
