2014 – време разделно

.

едва ли вече за всеки разумен и образован човек е тайна, че към днешна дата българският политически живот, след 25 години излишно лицемерничене, се свежда до разрешаването на една единствена дилема – трябва ли българия да стане част от ссср 2.0, или не?

в светлината на този проблем всякакви други въпроси в момента са второстепенни и маловажни. граждането са разделени на две групи по отношение на отговора. първата смята, че българия трябва да бъде свободна, демократична и независима държава, развиваща институциите на демокрацията, неразделна част от европейския съюз. втората вижда бъдещето ни като неразделна част от … приднестровието, на която великодушно ще бъде назначен един подполковник за управител, който от своя страна ще има приятната привилегия да свежда до знанието ни божествената воля на другаря цар-император-слънце, почти по същия начин, по който преди много години султана ни оказа честта да не ни избие до крак, а само ни понатири в планините и по сокаците, благородно оставяйки една доволно голяма част от нас да си кюта криво-ляво по балканските ни кози пътеки. сегодня всякакви общи или индивидуални икономически и политически стратегии минават през решаването на тази дилема за всеки един от нас.

определяйте ся!

————————————————————————-

въпреки победата на герб в изборите за европейски парламент поддръжниците на европейските ценности в българия нямат особени поводи за радост. перспективата българите да се върнат към корените си, припомняки си позабравения с годините вкус на кумис, някъде сред казахските степи, съвсем не изглежда непостижима. след успешно извършената смяна в отбора на прокагебейската управляваща коалиция, агентите на руския другар-цар-император-слънце у нас се сдобиха с нова прясно рециклирана резерва в лицето на безцензурната формация.

единствената радостна новина е, че засега, в следващите няколко месеца, връщането на старото име на република българия – народна република българия ( нрб ) се отлага. сценарият за тази операция, обаче, отдавна е написан, и за съжаление, предотвратяването му може да се окаже непосилна за обществото ни задача.

накратко преразказан, той би изглеждал горе-долу така:
“даа, много е скъп тока в българия. не бива да го увеличавате! защото вие, българите сте беднички и не можете да си го плащате. защо сте беднички? ами защото ние направихме така. е, добре де, с помощта на ваши хора, но все пак и ние доста се постарахме. къде със съвети къде с друго. абе, няма да ви оставим да мизерствате, я! нали сме братя! … е, какво ще правим сега? ами какво? ще измислим нещо. можете например да подпишете едно договорче с братска русия. тя ще ви даде изгоден заем … да си го плащате … тока. или пък нещо друго: първо – съглашение, после договор, после втори договор, трети, четвърти, пети и т. н., и т. н., докато не се превърнете в поредния субект на руската федерация. един от “вашите депутати” даже ви го каза в прав текст по телевизията:” … по южния път и …”

впрочем, като се има предвид огромния брой на фирмите и институциите в българия, директно подчинение на руския президент, би могло без преувеличение да се каже, че по-голямата част от работата вече е свършена. съвсем скоро можем да очакваме и името на избрания от кремъл председател на нрб.

преди това, естествено, българия ще бъде превърната от парламентарна в “президентска република”. за какво са му на руския самодържец някакви туземни депутати. Само да му се мотаят из краката, че и тях да храни. излишни разходи. пък и нали знае какво се случи, когато ги освобождаваха през 1878 г.

неблагодарниците българи, вместо да приемат набързо органическия устав, дето им го прати, взеха че направиха … собствена конституция! и то, по най-либерален европейски образец! какво нахалство! какво безочие!

абе, какво си въобразяват тия българи? за какви се имат? за европейци?

а. асенов