2014 – време разделно

.

eas-usilenie-rossii

.
едва ли вече за всеки разумен и образован човек е тайна, че към днешна дата българският политически живот, след 25 години излишно лицемерничене, се свежда до разрешаването на една единствена дилема – трябва ли българия да стане част от ссср 2.0, или не?
в светлината на този проблем всякакви други въпроси в момента са второстепенни и маловажни. граждането са разделени на две групи по отношение на отговора. първата смята, че българия трябва да бъде свободна, демократична и независима държава, развиваща институциите на демокрацията, неразделна част от европейския съюз. втората вижда бъдещето ни като неразделна част от … приднестровието, на която великодушно ще бъде назначен един подполковник за управител, който от своя страна ще има приятната привилегия да свежда до знанието ни божествената воля на другаря цар-император-слънце, почти по същия начин, по който преди много години султана ни оказа честта да не ни избие до крак, а само ни понатири в планините и по сокаците, благородно оставяйки една доволно голяма част от нас да си кюта криво-ляво по балканските ни кози пътеки. сегодня всякакви общи или индивидуални икономически и политически стратегии минават през решаването на тази дилема за всеки един от нас.
определяйте ся!
***
въпреки победата на герб в изборите за европейски парламент поддръжниците на европейските ценности в българия нямат особени поводи за радост. перспективата българите да се върнат към корените си, припомняки си позабравения с годините вкус на кумис, някъде сред казахските степи, съвсем не изглежда непостижима. след успешно извършената смяна в отбора на прокагебейската управляваща коалиция, агентите на руския другар-цар-император-слънце у нас се сдобиха с нова прясно рециклирана резерва в лицето на безцензурната формация.
единствената радостна новина е, че засега, в следващите няколко месеца, връщането на старото име на република българия – народна република българия (нрб) се отлага. сценарият за тази операция, обаче, отдавна е написан, и за съжаление, предотвратяването му може да се окаже непосилна за обществото ни задача.
накратко преразказан, той би изглеждал горе-долу така:
‘даа, много е скъп тока в българия. не бива да го увеличавате! защото вие, българите сте беднички и не можете да си го плащате. защо сте беднички? ами защото ние направихме така. е, добре де, с помощта на ваши хора, но все пак и ние доста се постарахме. къде със съвети къде с друго. абе, няма да ви оставим да мизерствате, я! нали сме братя! … е, какво ще правим сега? ами какво? ще измислим нещо. можете например да подпишете едно договорче с братска русия. тя ще ви даде изгоден заем … да си го плащате … тока. или пък нещо друго: първо – съглашение, после договор, после втори договор, трети, четвърти, пети и т. н., и т. н., докато не се превърнете в поредния субект на руската федерация. един от ‘вашите депутати’ даже ви го каза в прав текст по телевизията:
‘ … по южния път и …’
впрочем, като се има предвид огромния брой на фирмите и институциите в българия, директно подчинение на руския президент, би могло без преувеличение да се каже, че по-голямата част от работата вече е свършена. съвсем скоро можем да очакваме и името на избрания от кремъл председател на нрб.
преди това, естествено, българия ще бъде превърната от парламентарна в ‘президентска република’. за какво са му на руския самодържец някакви туземни депутати. само да му се мотаят из краката, че и тях да храни. излишни разходи. пък и нали знае какво се случи, когато ги освобождаваха през 1878 г.
неблагодарниците българи, вместо да приемат набързо органическия устав, дето им го прати, взеха че направиха … собствена конституция! и то, по най-либерален европейски образец! какво нахалство! какво безочие!
абе, какво си въобразяват тия българи? за какви се имат? за европейци?
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *