10 months after

.

така, както е безкраен изконният стремеж на българския народ към наука и образование, така е безкрайна и милостта на главния и ето че след като само за някакви си 2 – 3 години засипа световната общественост с благодатта на недостижимия си публицистичен талант, по един най-благороден начин, остави шашардисания читател да си поеме дъх, давайки му възможност да изплува от дълбините на титаничната му мисъл, резплиснала се в необозримото русло на повече от 245 отделни публикации.

сега, след като през последните 10 месеца ( как лети времето само! ) едно огромно море от избиратели са вече безвъзвратно проникнати от мъдростта на написаното и окончателно са прогледнали за истините в живота, можем да продължим първопроходческото си дело и да доведем борбата за окончателна научна пробуда до и без друго успешния й край.

да преразказваме отминалите събития, приковали вниманието на целокупната международна публика, в подробности едва ли си струва, затова – само акцентите. както винаги по-наедро и без да се заглеждаме особено внимателно в бельото на някоя световно известна трътка.

та, кое е най-едрото събитие, очаквано от мнозина с огромно нетърпение на серероизток от силистра, например? правилно – завършване процеса на разпад на ес, щедро финансиран от върхушката в кремъл.

обаче, тука работата сякаш малко удари на камик:

изборите в холандия – антиевропейските партии се провалиха.

изборите във франция – льо пенката също не я огря.

изборите във великобритания – консерваторите загубиха места в парламента на предсрочния вот и сега преговорите за излизане от ес все повече се заплитат и стават все по-неясни, като вероятността в един момент заявлението за напускане чисто и просто да бъде оттеглено започва да приема все по-реалистични очертания. но дори и при такова развитие вече не е съвсем сигурно, че нещата биха могли да се върнат в състоянието им преди началото на преговорите. откъмто европата се дочуват все по-отчетливи гласове на привилегированото британско членство в ес да се сложи край. по един или друг начин.

( има нещо успокоително за нас, българето, от цялата история около брекзита. като се позамисли човек как англичаните “се простреляха в крака” с тоз референдум либофта на народо към кремълския диктатор не изглежда чак толкова необяснима.

след като не някой друг, а народът на великобритания каза ‘не’ на ес, какво остава за нас. британският народ, този, същият създал кембридж, оксфорд, лондон скуул ъф економикс, родината на шекспир, дикенс, лорд байрон, ада ловлейс, алън тюринг, ани ленъкс и още безброй световно известни гении днес казва: ” … какви са тез преговори за излизане от ес, нали вече гласувахме за излизане, какви са сега тез преговори!?” добре де, не го казва целият британски народ, а само една част от него. обаче бая голяма част. достатъчно голяма за да обърне резултата от фаталния референдум.

та, какво да кажем за българския народ, дето си няма нито оксфорд, нито кембридж, нито лондон скуул ъф економикс и т. н.

и без всичките тези световни центрове на научната мисъл нашего брата разбира, че ако не продаде нещо на европския пазар оризът пак може да стане 3000 лв. за килограм.

и макар през 2017-та на часа и светкавично да плаща по 80 000 лв. за почивката на пребогатите руски туристи, останали без пари по все още българското черноморие, някакси не му се ще гордо да развее байрака я на несебърската, я на камчийската народни републики и да окичи с пресни китки пушките на вежливите зелени човечета без опознавателни знаци. )

то, на англичаните им е широко около врата откак е свършила втората световна и са позабравили гладните години, а с това и инстинктите им за самосъхранение са се позатъпили не от нещо друго, а от охолния живот. какъв ли рев ще да е като започнат пак да си броят стотинките, пардон, пенитата? впрочем, едва ли, но пък звучи бая сензационно, точно като за вестникарско заглавие от ‘дейли мейл’.

но да ги оставим англичаните, поне в следващите 10 години е малко вероятно да почнат да носят втора употреба.

краят на 2016-та и началото на 2017-та бяха период на особено трепетно очакване из кремълските коридори на най-голямата надежда на управляващите там. с всъпването на власт на новия американски президнт светът беше затаил дъх да види какви ще са първите му стъпки и дали ще си спази обещанията.

е, видя се! онова шампанско, дето го пиха след избирането на тръмп, излезе малко прибързана радост. то не стига че тръмп не отмени санкциите, ами конгреса взе че натресе още, нови и този път по-строги, май! после пък, тръмп не наложи вето на законопроекта, ми взе, чи го подписа!?

ти да видиш! имало начи неккъф си конгрес, тамо, къде можел да прекаца президенто … ! къф тоа конгрес, кви са теа конгресмени, чи сенаторе, ачи сенатски комисии, феберета, разследвания, и такъви глупости!? ний си мислийме дека, като го гепиме америнскио президент се едно, че сми гепиле целио свет и че го командориме безпощадно како си сакаме … а то що било!?

свето още не е окончателно откачил значи и горе-долу си е нормален, и макар свещеният гъз на мим мърдашиян да предизвиква откриване на още и още нови дейта-центрове за съхранение на безценните му образи, лека – полека нещата като че ли си идват по местата.

а пък ние все някога ще си купим рафали. от най-хубавите!

преди това трябва само да разберем, че държавното образование ( от един определен момент нататък ) не е най-удачната форма в борбата за всенародна и окончателна научна пробуда. но, нейсе! това вече е тема за друга публикация. дано до появата й да не минат нови 10 месеца! ма казва ли ти някой, пък и смее ли да попита човек?

а. асенов