ще бъдеш в бяло

.

.

ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло …

а мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

и ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна – искам мир.

.

.

и с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, –

ще пия светлина, лечебни глътки.

и пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.

.

.

и нека съсипни се той окаже!

( веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини? )

аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

.

.

п. к. яворов