много и най-разнообразни критики могат да бъдат отправени към лидерите на т. н. днр и лнр и техните кремълски командири покрай войната в украйна, но едно нещо може да им се признае със сигурност – отлично съзират опасностите, пред които ще се изправят, ако правителството в киев успее да скъса веднъж завинаги с откъснатите в донбас райони и изгради една истинска граница, през която за руските танкове няма да бъде толкова безпроблемно да преминават на украинска територия, както в момента.
в какво обаче се състои голямата уловка, в случай че, украинското правителство реши да ‘федерализира’ страната и се подлъже да влезе в елементарния, но изключително опасен капан за мишки, заложен от кагебистите в москва? голямата уловка се състои в това, че на днр и лнр, освен автономия, ще бъде предоставен и специален статут.
като последица, автономията и специалният статут почти сигурно ще доведат до това, че в украинския парламент отново ще се появи солидна група от представители на наследниците на джугашвили и берия. а тези ‘симпатични’ момчета, от своя страна, имат доста своеобразни разбирания, за това, как трябва да е устроено и как трябва да изглежда едно съвременно общество.
естествено, тяхното присъствие във върховната рада на украйна ще има за основна цел да предотврати провеждането на наскоро започналата лустрация, плюс съботиране на онези нови закони и законопроекти, които ще са необходими за пълноправното членство на украйна в ес. а предотвратяването на това членство, в крайна сметка, е задача номер едно за режима на путин.
нека си припомним, че именно подписването на договора за асоцииране на украйна с ес стана повод за избухването на сегашния конфликт. паническият страх на путин да види украйна (а и не само украйна, а цяла източна европа, включително българия) като пълноправен, равнопоставен и икономически развит регион от европа съвсем не е безпочвен. защото това на практика ще означава, че там той и неговите аверчета няма да имат повече думата. а какъв по-голям кошмар за един кагебист от този да не може да командори наляво и надясно?
***
24.02.2015 г.
като логично продължение на заглавието на тази публикация съвсем естествено се вписва и новината за едно изказване на руския президент пред руска държавна телевизия. в това изказване путин заявява: ‘ … правителството в киев трябва … да гарантира законните права на хората, живеещи в донбас … ‘
в това добре премислено изказване на върховния управител на 1/6 от земната територия се съдържа един много важен подтекст. този подтекст гласи: ‘донбас ще остане част от украйна! макар и с особен статут, но все пак част от украйна.’ и като остане част от украйна, донбас (т. е. кгб) ще има легитимното право да поставя условия на правителството в киев. и то такива условия, каквито на кагебистите в кремъл са им изгодни.
с други думи, евентуалната бъдеща ‘автономна’ югоизточна част от украйна ще се превърне в легален инструмент за извиване на ръцете на правителството в киев. винаги, когато то е либерално и проевропейско. по този начин управляващите в москва ще се сдобият с още един постоянен повод за намеса във вътрешните работи на суверенна украйна.
не, не правителството в киев трябва да гарантира законните права на хората, живеещи в донбас. законните права на хората, живеещи в донбас трябва да се гарантират от правителствата на днр и лнр, защото именно те, а не някой друг вече са реалните, действителните управляващи в днр и лнр, и като такива трябва да се държат по подобаващо отговорен начин, а това естествено включва и задължението – ‘да гарантират законните права на хората … ‘. та как иначе би могло и да бъде? самите правителства на днр и лнр, а и по-голямата част от гражданите на тези нови републики, не признават самото правителство в киев.
тоест, те считат себе си за напълно самостоятелни и отделни държавни образувания, нямащи нищо общо с украйна. нещо повече – те са във война с украйна! как може при това положение да изискваш от украинското правителство да гарантира законните права на хора, които не считат, че са част от украйна?
впрочем, процесът на окончателно откъсване на сепаратистките територии на днр и лнр, най-вероятно формално все още не е приключил. за да се сложи точка на този ужас без край, украинското правителство би трябвало да обмисли въпроса за украинското гражданство на жителите на днр и лнр.
възможно и логично ли е, тези от тях, които не просто не желаят да признаят легитимността на централното правителство в киев, а се бият с оръжие в ръка срещу него и на всеослушание твърдят, че нито са украинци, нито искат да имат нещо общо с украйна, да продължават да бъдат украински граждани? изясняването на този проблем е задължително условие по пътя към урегулиране на конфликта.
освен това, трябва да бъдат прекъснати всички останали административни отношения на украйна с днр и лнр, по същия начин, по който това беше направено с крим. всеки друг вариант ще означава само едно – безкрайно дълго продължаване на агонията, докато ресурсите на украйна не бъдат окончателно източени и самата държава не колабира.
***
от друга страна, във връзка с тежкото икономическо положение в самата украйна, едно разумно и проверено в практиката решение би било въвеждането на валутен борд.
опитът с българия показва, че това е единственият възможен изход. колкото по-скоро правителството в киев въведе валутен борд, толкова по-малко капитали ще бъдат източени от страната и толкова повече ще се увеличат шансовете за икономическа и финансова стабилизация на украйна. спирането на процеса на декапитализация на икономиката трябва да е една от основните задачи на новото демократично правителство.
с няколко думи рецептата за успешно справяне с изключително трудната ситуация, в която се намира страната, е следната:
1. изграждане на действително работещи граници на украйна с русия, днр и лнр.
