волният дрифтаджия

.

банално тъжните констатации никога не са били някакво особено достойнство, за която и да било медия. има обаче поводи и ситуации, при които е почти невъзможно, а и дори силно укорително, да бъдат избегнати. именно такъв е и случаят с днешната. по своя характер и същност тя се появява, в не дотам белия свят на публичното пространство, по толкова потресаващо безумен и отчайващо нелеп повод, че е буквално невъзможно да не бъде надлежно регистрирана. така че … 

днес е един тъжен ден за българия. един от най-тъжните!

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/10/08/2624407_nedovolni_ot_kriminaliziraneto_na_gonkite_shte/

и така, джигитите-дрифтаджии ще се събират на гневен протест срещу криминализирането на любимите им животозастрашаващи изцепки.

рядко срещано извращение с идеята за ред и законност във всяка държава, претендираща гражданите й да са поне отчасти наясно с основополагащи за съвременната цивилизация категории като ‘разум’ и ‘смисъл’. като в някаква необяснимо злокобна ирония през последните свободни десетилетия нивата на последните застрашително понижават стойностите си до критичния минимум!

ако тази граница бъде прекрачена и хулиганстващите кандидати за … , не е много ясно за какво, бъдат оставени свободно да си разиграват конските сили и оскъдните количества сиво вещество сред хора и улици, пътуването на любимата ни татковина към небитието на историята ще получи сериозно нитро-октаново ускорение. недвусмислен знак за приближаващият трагикомичен край на един почти 1400 годишен бяло-зелено-червен, частично тунингован голф 2-ка, въргалящ се из боклуците и магарешките тръни на някое величествено люлинско или витошко дере. престижна награда за поредната серия от яки дрифтове през образцовите дупки на пътната мрежа, някъде из саркалната за българския автомобилизъм територия на област перник или в непосредствена близост.

впрочем, като стана дума, няма да е лошо, поне за момент да се поставим и на мястото на подрастващите автолюбители. едва ли от тях би могло да се очаква, че ще останат тотално безразлични към мощните, по балкански ‘диви и яростни’, епични платна, изпълнени с внушително димящи уста, дула и гуми.

нужно ли е отново да се връщаме към ученическата и отдавна доказана аксиома за формиращата сила на изкуството? тъй че, нека веднъж завинаги да се разберем – какви са тез постоянно мрънкотещи мърморковци, вечно оплакващи се от неспазване на ‘здп’ и други разни мислени-недомислени закони и закончета!?

оставете най-накрая младостта да покаже на какво е способна ( и как мой да дрифти ) и по-добре се включете в подготовката на новите протести, та и от вас поне веднъж да има някаква полза! можете даже да си изберете следващата, стягаща се за протест гилдия – джебчийки, телефонни измамници, джамбази, изнудвачи … каквото си харесате и която ви е най-близка до сърцето!

***

ако към гореописания национален позор, под формата на подготвяния протест, прибавим и вчерашното мародерско нападение на група импулсивни гастро-екстремисти над кашкавала и луканката в един супермаркет в казанлък, можем да придобием доста ясна представа колко напред сме се придвижили в усилията си да опровергаем всички добронамерени очаквания, че българия винаги е била, и занапред съвсем логично и заслужено ще продължава да бъде, сигурен член от семейството на ‘белите държави’!

наистина жалко би било, ако се окаже, че българското общество е от онзи вид социални групи, за които принципите на представителната демокрация не са най-подходящата за усвояване политическа платформа нито като теория, нито като практика.

ако не друго, то поне пътят към окончателното ни превръщане я в средновековен балкански санджак, я в ритуално умиротворен кагебистки протекторат, ще се съкрати значително, а проблемите с ‘поведението на пътя’ ще бъдат решени по необяснимо за мнозина елементарен начин.

без излишни церемониалности. за огромно неудовлетворение точно на готвещите се да протестират. и съвсем скоро след това, те не само няма да могат да си додрифтят на воля, но по всяка вероятност ще трябва да изпитат на гърба си и очарованието от редовните срещи с неизчерпаемото разнообразие от методи за поддържане на здравословен начин на живот, подробно разяснени в документалните филми за концлагерите от втората световна война.

а. асенов