на 03.11.2015 г. почина професор д-р на историческите науки пламен цветков.
за покойния учен и родолюбец – мир на душата му и бог да го прости!
българия загуби един от най-големите си истински патриоти, опитващи се да напълнят с качествено съдържание имената ‘българия’, ‘българин’ и ‘българско’.
в мощния хор на задълбочено обясняващите как не можем да имаме своя собстнена национална доктрина, и колко незначителна във всяко едно отношение е родината ни, и колко смешно и жалко изглеждал всеки опит да излезе от отредената й за вечни времена разкаляна пътека на тоталната чалга-действителност, гласът на проф. цветков, през по-голямата част от времето, звучеше като нетрадиционна за нашите географски ширини нотка на съпротива, отказваща да приеме упорито набиваната през вековете в главите на обикновените българи теза, че след като дадено нещо го няма и не е направено в русия, то българия няма никакво право да го прилага на собствената си територия, а най-големият възможен грях, който българите биха могли да извършат, е да си позволят нахалството и арогантността, в каквото и да било отношение, да имат по-висок жизнен стандарт от близачите на некадърника джугашвили.
по една злокобно извратена и утвърдено стародавна традиция, животът на българи като проф. цветков никога не е бил нито особено щастлив, нито особено продължителен. за това пък, те са имали рядката привилегия да го изживеят без да им се налага да правят компромиси със собственото си достойнство и да свиват естествения ход на мисълта си само при спомена за всевиждащото око на вечно бдящата за сполуката на българската низгвергнатост и геополитическа непълноценност червена петолъчка зад стените на кремъл.
ако за някого подобни твърдения звучат не достатъчно убедително, нека да направи едно минимално усилие за да се информира какво, например, точно мислят за полша някои доста широки кръгове и слоеве в днешна русия, и какви са причините за това, меко казано, недружелюбно отношение. то, естествено, се простира далеч извън географските очертания на източна европа, но към всеки, дори минимален успех на бившите си колонии, съветските апаратчици изпитват особено болезнена ревност и органическа непоносимост.
за съжаление, със смъртта на проф. цветков българия загуби една от най-мощните си опори, поддържащи независимостта и суверенитета й от алчните търбуси на най-разнообразни геополитически формирования, сладострастно облизващи се при провала на всяка българска инициатива, дори ако става въпрос за организиране на селски сбор, с ритуалното за някои части на българската провинция, надхвърляне с великденски яйца.
как населението, обитаващо република българия, вече почти успешно превърната в сива територия на посредствеността, ще успее да надхвърли отредената му функция на непретенциозно работническо общежитие с дискотека, и ще израстне поне отчасти до някакъв вид гражданско общество не е много ясно, но със сигурност, ако се вслушва по-често и по-внимателно в думите на напусналия ни професор, шансовете му значително се увеличат.
