както на всяка високо интелигентна индивидуалност, така и на вас, със сигурност, не веднъж се е случвало да бъдете обзети от непреодолимото желание някой да ви зададе определени въпроси, или да ви попита нещо, на което вие държите обезателно да отговорите с трудно намерени и изстрадани с дълги и упорити усилия отговори.
но, така или иначе, времето категорично отказва да си вземе поне седмица неплатен отпуск и равнодушно продължава да къса лист след лист от пачката на календара, сезоните се менят с неизменността на светска хроника в събота вечер по национално отговорна телевизия, вече има дори вероятност в българия да започнат разговори за реформа в съдебната система, а този ‘някой’ все не се появява, и не се появява. вие постепенно губите надежда, че към вас някога ще се обърнат за мнение или съвет и вече неусетно, но неотклонно, започвате да се приближавате до онази критична граница на рационалното начало, която веднъж пресечена, престава да очертава достатъчно категорично семантичните полета на понятийния ви апарат.
стоп! кажете ‘не’ на разяждащите съмнения и мъчителното очакване и ни пишете – какви въпроси бихте искали да ви бъдат поставени, а вашите отговори внимателно изслушани и оценени! пишете ни! пишете ни, и ние ще ви зададем въпросите, които очаквате да ви бъдат зададени цял живот!
от своя страна, saznc.com ви уверява, че ще се постарае да отговори възможно най-задълбочено и на всякакви евентуални запитвания, които биха могли да възникнат в резултат на една (също толкова евентуална електронно-епистоларна) комуникация по повдигнатите теми.
разбира се, както би могло да се предположи, очакванията, за нивото на наукосъобразност на отговорите, следва да бъдат съобразени с достигнатото до момента интелектуално-ментално равнище на развитие на съдържателя на настоящия блог, който изрично държи предварително да декларира своя категоричен отказ от каквито и да било гаранции за тяхната безусловна теоретична подплатеност и/или емпиричен аксиоматизъм.
(p. s. все пак, на ваше място бих си помислил много добре. посли да няма: ‘ама туй, ама онуй!’ ма вишти сиа, то пък в крайнъ сметка … шот кът са замисла … )
