05.09.2015 г.
берлин, германия
баскетбол, мъже
испания – сърбия 70 : 80
eurobasket 2015, група б
***
и така, след края на този изпълнен с обрати двубой, равносметката е ясна – залезът на най-дълго продължилото спортно чудо в човешката история … се отлага. за неговата чудовищна същност можем да съдим по резултата от участията на сърбия на световни и европейски първенства. югославия отдавно не съществува, но за мащабите и нивото на баскетбола по време на съществуването й, можем да съдим по един очевиден факт – и петте бивши югославски републики са участници на това европейско първенство, а и не само на него! и петте!!! за каква школа става въпрос, за какви традиции, за каква представителност! всеки, който поне веднъж се е сблъсквал със статистика от европейски първенства, не може да не е останал втрещен от показаните резултати.
ако се опитаме да разгледаме по-подробно развоя на срещата, трябва да се отбележат колебливото начало на испанците, след първите 5 минути те нямаха отбелязана точка, и обрата, който успяха да направят до … последните 3 – 4 минути, когато сърбите се развихриха здраво и до края направиха едни добре закръглени 10 точки разлика, да им е по-лесно на статистиците и феновете, когато трябва да си спомнят годината на мача:’абе, кат ги бихме с 10 точки!’
излишно е да казваме, че оставаме изключително любопитни да проследим следващите подвизи на сръбските танкове, мачкащи баскетболни фаворити без особени усилия.
между другото, ако има някой, изпаднал в недоумение как става така, че родината на баш турбо-чалгата с целия й ‘интелектуален багаж’, е световен лидер в един от най-сложните колективни спортове, някакво частично обяснение може да бъде намерено във факта, че съвременният баскетбол вече не е чак толкова колективен спорт. дори един-единствен повърхностен поглед към главните действащи лица, близки по габарити до тунинговани водонапорни кули, подсказва че колективното начало трудно би могло да бъде определено като водещо. ходеща, забързано крачеща или леко подтичваща планина от мускулна маса с височина над 2 метра и общо тегло около и над 115 кг. трудно може да бъде определена като особено податлива на бърза и комбинативна игра. тук вече индивидуалната решимост и способност чисто и просто да се ‘забие’ кош е едва ли не от решаващо значение за успеха. съвременният елитен баскетбол няма почти нищо общо с баскетбола от 50-те и 60-те години на миналия век. меджик джонсън, шак атак и компания започнаха да се утвърждават на международната сцена едва в началото и средата на 90-те. горе-долу оттогава и колективният дух, и сработеността на един отбор започнаха да губят първостепенното си значение. американските звезди печелеха, и продължават да печелят, главно благодарение на добрия фитнес и максимално развитите си индивидуални качества, и не чак до там благодарение на някакви предварително отработени и оттренирани колективни схеми или тактики.
професионалният баскетбол, а и не само той, все по-уверено се превръща в откровено силов спорт, и като такъв в nba вече съвсем не е толкова привлекателен и още по-малко академичен. или най-малкото не е привлекателен по онзи начин и заради онзи характер, който притежаваше преди години. не случайно едно от най-честите определения за най-атрактивния му елемент – ‘забивката’ е не някакво друго, а ‘нечовешка’. и не само забивките в баскетбола започват да имат все по-малко и по-малко общи допирни точки с възможностите на непрофесионалните спортисти и баскетболисти, в частност. особено що се отнася до тези зад океана.
атлетизмът и добрата физическа кондиция винаги са били от решаващо значение за успехите в спорта и не случайно те са фундаментът на всяка сериозна подготовка. за последните 70 години на мир в европа и сащ, обаче, професионалните спортисти започнаха да се превръщат в отделен биологичен вид, със специфични антропологични характеристики, все по-дълбоко диференцирани от тези на средностатистическия homo sapiens. в този ред на мисли можем спокойно да постулираме, че homo basketbolus е поредното стъпало в човешката еволюция и класната на чарлз дарвин може да продължава да се гордее с възпитаника си.
на нас българите много ни се иска да се гордеем с националния си отбор. ако не с баскетболния, поне с футболния. в краен случай сме склонни да се поизпъчим и с този по кърлинг или дартс, но … за момента не ни остава нищо друго, освен да цъкаме с език подир сърбите. така че, … до цъкане!
