летото

.

.

.

в приятно клокочещата, за слуха на по-голямата част от природонаселението, първична супа на българската публична действителност, сред тлъстите познания по география на черната патка, мазно боядисаната брада на мазис и животоподдържащите интервюта с мъстити чалга-идоли, по още по-мъстити масмедии, все по-често на повърхността се обръщат удивително дълбокомислени теми като спора ‘за’ или ‘против’ течния сапун, точното меню от закуската на велик участник във велико телевизионно състезание по бягане върху мокра и хлъзгава повърхност, удивително екзактно насочващи към величествените битки между отбор ‘черешка’ и отбор ‘ягодка’, през недалечното ни минало, под егидата на праотеца на българските риалити-формати ‘бързи, смели, сръчни’. 
като се позамисли човек, обаче, още на първо четене се досеща за най-малко двама души, заслужаващи вниманието на българската публика в много по-голяма степен, от който и да било писмен или устен текст на мазис. и всичко това само на първо четене! ако се задълбочим малко повече, бихме могли да се натъкнем на далеч по-интересни артефакти, явления, изключително разнообразие от безбройни видове туршии, ракии и поне осем вида печено агнешко! при такъв богат избор, би било истинско престъпление да останем в твърде непретенциозните, от музикално-естетическа гледна точка, топоси на общо взето едноритъмното поп-фолк пространство.
.
.
.
‘физика на радостта’
( или как изглеждаше националният ни отбор много преди един незнаен форумен експресионист да подари на българското интернет пространство безсмъртното си заключение, че ( към началото на септември, 2015 г. ) като химн, специално на националния ни отбор по футбол, би трябвало да бъде използвана песента ‘хубава си моя горо’ – националите изглеждали като дървета и ни навявали само скръб и жалост! )
.
.
.   
в ролята на прецизно балансираща сила, в нестабилно осцилиращата между възторга и страданието народностна памет, с истинска и неотразена светлина, блестят няколко ключови момента от изпълнената с драматични превратности история на българо-германските отношения и сътрудничество!
.
.
.

голът на стоичков

.

.

.

лечков

.

.

.

още неизбежно необходими, априорни уточнения
в средата на второто десетилетие на 21-ви век, всяка развита европейска ( а и не само европейска ) страна, или такава, която иска да бъде въпзриемана като развита, задължително притежава в социално-културната си система един неизменен елемент като основна и вече фундаментална част от обществения си живот. това явление, този световен феномен, не е просто поредният спорт. да, правилно някои вече са се досетили, става въпрос за футбола! той отдавна не е просто една игра с топка, а футболистите не са някакви ритнитопковци! и, естествено, не по силата на индивидуалните си качества, а в следствие на хипертрофиралата си социална роля на определящ и доминиращ фактор в живота на ‘обикновенните хора’.
задаващият се, след снощния позор ‘лудогорец – славия’ ( 28.08.2015 г. ) евентуален провал на единственият що-годе успешен български проект във футбола, за последните 15 години, отново ще ни върне към тинята на местното кютане из ‘високохоризонтните’ измерения на добре познатата ни бг – луксозна к … ферма.
а тези двамата, от снимките горе, едва ли ще останат спокойни при подобен катастрофически сценарий, но със сигурност могат да се превърнат в тъжно-самотни знаци на безвъзвратно отминали темпорални фрагменти, почти пунктуално указващи към … ‘песента навяваща ненужен спомен’!
.
.
.
апа софия си беше най-арна у летото на 1998-ма. ломско шосе, тамо къде илиенци, начи!
.