.

.

.

в приятно клокочещата, за слуха на по-голямата част от природонаселението, първична супа на българската публична действителност, сред тлъстите познания по география на черната патка, мазно боядисаната брада на мазис и животоподдържащите интервюта с мъстити чалга-идоли, по още по-мъстити масмедии, все по-често на повърхността се обръщат удивително дълбокомислени теми като спора ‘за’ или ‘против’ течния сапун, точното меню от закуската на велик участник във велико телевизионно състезание по бягане върху мокра и хлъзгава повърхност, удивително екзактно насочващи към величествените битки между отбор ‘черешка’ и отбор ‘ягодка’, през недалечното ни минало, под егидата на праотеца на българските риалити-формати ‘бързи, смели, сръчни’.
като се позамисли човек, обаче, още на първо четене се досеща за най-малко двама души, заслужаващи вниманието на българската публика в много по-голяма степен, от който и да било писмен или устен текст на мазис. и всичко това само на първо четене! ако се задълбочим малко повече, бихме могли да се натъкнем на далеч по-интересни артефакти, явления, изключително разнообразие от безбройни видове туршии, ракии и поне осем вида печено агнешко! при такъв богат избор, би било истинско престъпление да останем в твърде непретенциозните, от музикално-естетическа гледна точка, топоси на общо взето едноритъмното поп-фолк пространство.
.
.
.
‘физика на радостта’
(или как изглеждаше националният ни отбор много преди един незнаен форумен експресионист да подари на българското интернет пространство безсмъртното си заключение, че (към началото на септември, 2015 г.) като химн, специално на националния ни отбор по футбол, би трябвало да бъде използвана песента ‘хубава си моя горо’ – националите изглеждали като дървета и ни навявали само скръб и жалост!)
.
.
.
в ролята на прецизно балансираща сила, в нестабилно осцилиращата между възторга и страданието народностна памет, с истинска и неотразена светлина, блестят няколко ключови момента от изпълнената с драматични превратности история на българо-германските отношения и сътрудничество!
.
.
.

голът на стоичков

.

.

.

лечков

.

.

.

още неизбежно необходими, априорни уточнения
в средата на второто десетилетие на 21-ви век, всяка развита европейска (а и не само европейска) страна, или такава, която иска да бъде възриемана като развита, задължително притежава в социално-културната си система един неизменен елемент като основна и вече фундаментална част от обществения си живот. това явление, този световен феномен, не е просто поредният спорт. да, правилно някои вече са се досетили, става въпрос за футбола! той отдавна не е просто една игра с топка, а футболистите не са някакви ритнитопковци! и, естествено, не по силата на индивидуалните си качества, а в следствие на хипертрофиралата си социална роля на определящ и доминиращ фактор в живота на ‘обикновенните хора’.
задаващият се, след снощния позор ‘лудогорец – славия’ (28.08.2015) евентуален провал на единственият що-годе успешен български проект във футбола, за последните 15 години, отново ще ни върне към тинята на местното кютане из ‘високохоризонтните’ измерения на добре познатата ни бг – луксозна к … ферма.
а тези двамата, от снимките горе, едва ли ще останат спокойни при подобен катастрофически сценарий, но със сигурност могат да се превърнат в тъжно-самотни знаци на безвъзвратно отминали темпорални фрагменти, почти пунктуално указващи към … ‘песента навяваща ненужен спомен’!
.
.
.
апа софия си беше най-арна у летото на 1998-ма. ломско шосе, тамо къде илиенци, начи!
.