13.08.2013 г.
рейкявик, исландия
баскетбол, мъже
исландия – българия 79 : 81
квалификация за еurobasket-2015
***
баскетболът все по-рядко дава сериозни поводи за радостно надиган’е на чешката, но вчерашният ни удар по скандинавското чувство за превъзходство може да разнообрази наздравичния репертоар поне за един следобед.
исландците изобщо нито изглеждаха, нито играха като онези ученички, които само няколко дни преди това без особено напрежение отупахме във варна с почти 30 точки. подкрепяни от не многохилядна, но изключително стегната и емоционално ангажирана публика, те водеха в резултата през почти половината от времето и на моменти показваха твърде приличен баскет. нашите се затрудниха, което от своя страна, направо щеше да скъса и без това силно обтегнатите нерви на тити папазов.
най-много ядове ни създаде един стефансон, който беше на път сам да ни победи, но за наше щастие се размина с успеха, макар и на косъм. ако при последния си напад беше отбелязал онези 2 точки, за които се беше засилил, въобще не е сигурно дали нямаше да ни се наложи да изпълним известната препоръка на любо пенев за супата. както се разбра отпосле момъкът играел в nba-то и затова го раздавал като пич.
все пак, спортната логика надделя, сериите от невероятни тройки на исландците секнаха и нещата си дойдоха по местата. качеството на баскетбола беше ‘ок’, изкушаваме се да кажем, че нивото на мача може да бъде определено дори като ‘средно европейско’ – надъхан, раздвижен, с неясен изход до последната минута.
като цяло успяхме да ‘ударим кьоравото’ и накрая се израдвахме почти като деца в сладкарница. исландците бяха дълбоко смутени и разстроени, понеже дълго водеха в резултата и вече предусещаха софрите. откритата и нетипично емоционалната реакция, на иначе коравосърдечните северняци показа колко сериозно засегнати са били, след като на собствен терен ги е победил отбор от страна, която в техните очи стои там, някъде долу във всички класации, и чийто жизнен стандарт не е и на една трета от техния.
обидата им идва може би и от факта, че ги победихме в колективен спорт, а именно в колективните си прояви исландското общество има претенцията да е едно от водещите не само в европа, но и в целия свят. вчерашното поражение на нашите по-бели съевропейци от държава със слабо организирано общество не е обикновена загуба за тях.
по тази причина, за нас, тази победа има особено голяма стойност и значение. във време, когато е немислимо да допуснем, че двама българи дори за момент ще спрат да мислят как да се прецакат един – друг, е трудно да си представим и победа в колективен спорт, без да изпитваме съмнения в успеха, дори ако играем с отбор от източно тамбукту.
в интерес на истината трябва да отбележим, че голяма заслуга за успеха има и сръбският ни плеймейкър миркович. без него не е съвсем сигурно как ще изглежда националният ни отбор и какви шансове за класиране бихме имали. но за сръбския баскетбол би трябвало да се напише отделна статия, дори цял сборник. дано това, че сме съседи със сърбите да ни помогне да прихванем нещо от тяхното майсторство.
впрочем, заговорим ли за сръбския баскетбол, бихме могли да се утешим от нерадостното си битуване в този спорт (понастоящем), като си припомним не безинтересния факт, че преди много, много години, именно български специалисти са въвели сърбите в тайните на тази страхотна игра, и че пак преди много, много години българия е имала доста значими успехи в женския й вариант. преди много, много години. но какво ли не е имала българия преди много години?
