скоро

.

като загърмя … та цели два пъти. яко и мощно. разби хубаво всички стъкла на къщи, блокове, на нови коли и на таралястници. отвори се време само за инспекции. едни кълбета дим и пушек се вдигнаха – чак до сателитите в космоса. и градът и селата наоколо хубаво се нагълтаха с най-разнообразни газове за цяла година, та и децата разбраха, че някои химични процеси са меко казано трудно контролируеми и е по-добре, по възможност, практическата им реализация да се сведе до минимум.

тътенът от взривовете по китайското крайбрежие няма как да не е стигнал и до ушните миди на началниците в пекин, които изглежда напоследък са се задълбочили в дистанционно съзерцание на курсовите разлики от двойката долар – юан и едва ли са очаквали такъв вид тревоги точно посредата на най-отпускарския месец. не е изключено, обаче, и някои други по-нискапоставени ръководни кадри в химическия отрасъл също да са го ударили на отпускарски айлязлък. труповете още не са преброени, но и да ги преброят, едва ли ще им върнат предишния виталитет и жизнелюбие.

от други места на космическия ни дом също долитат тътнежи от взривове и въобще не им пука, че 21-ви век отдавна настъпи и човечеството категорично каза ‘не’ на насилието. и бан ки мун колко пъти го повтаря, ама като няма кой да слуша? военните конфликти не са средство за решаване на каквито и да било вътрешно – или междудържавни противоречия. или пък сме останали с погрешно впечатление, забързани в ритъма на делника. може и да не сме разбрали! че оон-то освен за хубост за друго не е много подходящо. освен за синекурно – бляскава кариера на правилните хора, може би.

въпреки че в европа не се води някакъв сериозен, омировски по мащабите си, конфликт ( ако не броим случващото се в украйна ), в съседните на стария континент региони почти няма държава, в която да не тече някакъв вид гражданска война. огромните маси от бежанци и имигранти от близкия изток в европа постоянно нарастват и по всичко личи, че са твърдо решени да си повишат професионалната квалификация без оглед на изразените опасения от страна на местното население, очакващо, не без основание, нови ексклузивни включвания от екшън сцени с бойни муниции.

има, обаче, едни институции, която през цялото това време не спират да работят и търсят решение на проблема. да има такива институции! това са институциите на европейския съюз. те редовно и извънредно се събират, обсъждат и дискутират. и заседават, заседават. а от тези заседания се раждат коя от коя по-чудесни идеи. например, в северна африка да се отворят бежански центрове на ес. чудесна идея! тя ще се реализира! всеки момент центровете ще бъдат отворени! то и решение се взе. а като се е взело решение, значи ще има и изпълнение! бежанците трябва само малко да почакат. днес – утре ще стане! и палатки ще има, и одеяла, и цистерни с вода. даже течен сапун може да има. а пък след време, има – няма 20 – 30 годин, като дойдат най-после инвеститорите и като заинвестират едни пари! работни места – колкото щеш! работи каквото ти душа сака! пък заплатите – европейски!

„Тогава, тогава! Предвиждам такъв живот, че само си викам … „

… ама … да не стане ‘аман, бе ей!’

а. асенов