свободата – начин на употреба

.

колко е хубаво когато националният празник на родината ни кара, за кой ли път, да се опитаме да разсъждаваме върху такъва основополагаща етическа категория като ‘свободата’! понеже возвръщението къмто философическите дилеми на етиката секугиш е едно достойно за уважение начинание! ( тука ще да се въздържим от повторение патетичните възгласи на някои други електронни медии, как подобна практика все по-рядко ни спохождала. )

ако се заслушаме по-внимателно в задушевните разговори около казаня с джибровия матрял веднага ще разпознаем дълбокомислените изводи за това, какво незаменимо благо и приятнейшее достояние ся явява туй нящо – ‘свободата’. как, например, вече свободно могат да се избират точните съставки на бъдещата животворна плодова течност, както и точното й алкохолно съдържание.

а на онези, които още не са осъзнали святостта на този всенароден процес, великодушно ще им бъде предоставена възможността свободно да си блъскат главите над най-необичайни питания от рода на: ‘какво е това ‘свобода’?’, ‘за какво, аджеба, може да се използува?’, ‘мой ли свободата да са яде или пие?’ и ако не, за какво ни е тогава, и т. н., и т. н.? 

така че – приятно варе … празнуване!

а. асенов