реванш

.

uefa-champions-league

22.10.2014 г.
разград
футбол, мъже
лудогорец – базел 1 : 0
шампионска лига, групова фаза
***
доживяхме!
блажени са всички, станали свидетели, преки или пред телевизионния екран, на историческото спортно събитие на годината, а защо не и на десетилетието! най-накрая разумът и логиката взеха връх и възтържествуваха! победата на ‘лудогорец’ не би могла да се опише по друг, по-подходящ начин. не би било логично сбирщината от надъхани ръгбисти, каратисти и любители на кеча, каквито се показаха тази вечер ‘футболистите’ на базел, да победят превъзхождащите ги във футболни умения български шампиони. не че е невъзможно или не се случва, дори напротив, но рано или късно, пробивът идва.
покрай многото плюсове, които тази победа носи на българския клубен футбол, на българския спорт въобще и естествено на българия като цяло, още един, изключително важен факт, трябва задължително да бъде отбелязан: българската провинция направи огромна и решителна крачка в еманципацията си спрямо столицата. едва ли има някой, за когото да не е кристално ясен, отдавна утвърдилият се стереотип, че всичко свястно и качествено може да се случи само и единствено в столицата.
семантичната натовареност на пространствената опозиция ‘център – периферия’, в нашата страна, е толкова ясно и категорично очертана, правилата и законите, които тя налага, са толкова железни и непробиваеми, че всякакви, дори минимални, отклонения в стойностите й, са почти невъзможни и немислими. именно поради тази причина, те се случват толкова рядко. именно за това и толкова много хора от ‘периферията’ са така усмихнати днес. да ( за добро или зло ), от това щастие на много хора, не само от столицата, им иде да си прережат вените, но една съществена част от огромният дисбаланс във вечното противопоставяне е донякъде компенсиран.
няма никакво съмнение, също така, че един от най-щастливите граждани на разград през настоящата година е главният двигател на подебния европоход – кирил домусчиев. собственикът на ‘орлите’ успя да подбере подходящите сътрудници и играчи, изгради достатъчно конкурентноспособен отбор и като резултат сериозно размести пластовете в българския футболен шелф. за всичко това, той и неговите евробойци заслужават най-искрени и чистосърдечни поздравления!
( тук се изкушаваме да повторим това, което вече не веднъж сме казвали, по отношение на пропуснатата възможност да се сдобием с ‘втори лудогорец’ в лицето на ‘литекс’, докато треньорският пост там се заемаше от хр. стоичков, далновидно отстранен от кормилото пак по настояване от ‘центъра’, но няма да го направим. )
честитим и на всички, които освен себе си, обичат и българите в провинцията и не изпадат в завистничестка посттравматична депресия, при новината, че някой си, или някакви си там, еди-какви си разградчани, са успели да привлекат вниманието на световните медии със спортни, или каквито и да било постижения.
на другите, колкото и неприятно и непоносимо да им изглежда, ще предложим да размислят и да се присъединят към празника! без да се гнусят. това няма да накърни имиджа им по никакъв начин.
а. асенов