22.10.2014 г.
разград
футбол, мъже
лудогорец – базел 1 : 0
шампионска лига, групова фаза
***
доживяхме!
блажени са всички, станали свидетели, преки или пред телевизионния екран, на историческото спортно събитие на годината, а защо не и на десетилетието!
спортната логика все пак надделя! победата на ‘лудогорец’ не би могла да се опише по друг, по-подходящ начин. не би било логично сбирщината от надъхани ръгбисти, каратисти и любители на кеча, каквито се показаха тази вечер ‘футболистите’ на базел, да победят превъзхождащите ги във футболни умения български шампиони. не че е невъзможно или не се случва, дори напротив, но рано или късно, пробивът идва.
покрай многото плюсове, които тази победа носи на българския клубен футбол, на българския спорт въобще и естествено на българия като цяло, още един, изключително важен факт, трябва задължително да бъде отбелязан: българската провинция направи огромна и решителна крачка в еманципацията си спрямо столицата. едва ли има някой, за когото да не е кристално ясен, отдавна утвърдилият се стереотип, че всичко свястно и качествено може да се случи само и единствено в столицата.
семантичната натовареност на пространствената опозиция ‘център – периферия’, в нашата страна, е толкова ясно и категорично очертана, правилата и законите, които тя налага, са толкова железни и непробиваеми, че всякакви, дори минимални, отклонения в стойностите й, са почти невъзможни и немислими. именно поради тази причина, те се случват толкова рядко. именно за това и толкова много хора от ‘периферията’ са така усмихнати днес. да (за добро или зло), от това щастие на много хора, не само от столицата, им иде да си прережат вените, но една съществена част от огромният дисбаланс във вечното противопоставяне е донякъде компенсиран.
няма никакво съмнение, също така, че един от най-щастливите граждани на разград през настоящата година е главният двигател на подебния европоход – кирил домусчиев. собственикът на ‘орлите’ успя да подбере подходящите сътрудници и играчи, изгради достатъчно конкурентноспособен отбор и като резултат сериозно размести пластовете в българския футболен шелф. за всичко това, той и неговите евробойци заслужават най-искрени и чистосърдечни поздравления!
(тук се изкушаваме да повторим това, което вече не веднъж сме казвали, по отношение на пропуснатата възможност да се сдобием с ‘втори лудогорец’ в лицето на ‘литекс’, докато треньорският пост там се заемаше от хр. стоичков, далновидно отстранен от кормилото пак по настояване от ‘центъра’, но няма да го направим.)
честитим и на всички, които освен себе си, обичат и българите в провинцията и не изпадат в завистничестка посттравматична депресия, при новината, че някой си, или някакви си там, еди-какви си разградчани, са успели да привлекат вниманието на световните медии със спортни, или каквито и да било постижения.
на другите, колкото и неприятно и непоносимо да им изглежда, ще предложим да размислят и да се присъединят към празника! без да се гнусят. това няма да накърни имиджа им по никакъв начин.
