покрай поредната отвратителна история с гнусното убийство на водещия руски либерал борис немцов стана ясно, че путин и неговата клика за пореден път ‘утрепаха няколко заека едновременно’!
първо – заплануваният за 1-ви март протест не се състоя. нямаше плакати и транспаранти с лозунги, нямаше скандирания, нямаше речи, нямаше демонстрация на колективна воля за действия, насочени към промяна на статуквото и по-сериозни промени. промените ‘изглежда’ се отлагат за щастие и радост на всички малки сталинистчета. а в голямата северна страна такива се намират. от това малцината останали в русия либерали, които и без друго трудно успяват да съгласуват някакви общи действия, губят набраната преди убийството енергия за протест, а междувременно тя се превърна в … мълчалив и тъжен траур.
второ – най-яркият и разпознаваем (следователно и най-опасният) противник на режима беше ликвидиран.
трето – мнозина колебаещи се дали да преминат на либерални позиции, бяха ‘разубедени’.
четвърто – едва ли е реалистично в скоро време да видим нови многохилядни протести по какъвто и да било повод.
като краен резултат путин спечели още допълнително време. колко точно? не е ясно. може би завинаги. може би русия ще си остане една наистина различна от европейските страни държава, твърде много напомняща дълбоко провинциална севернокорейска казарма, и осезателно по-малко … дания.
естествено, една възможна позиция спрямо подобен тип политика би могла да бъде следната: ‘ами като искат руснаците да бъдат различна и неевропейска държава – да си бъдат! като искат да издържат безбройни армии от ‘научнье сотрудники’ в също толкова безбройни институти и учреждения, пълни със служители, които по цял ден нищо не правят, но на края на месеца получават тлъста заплатка – да си ги издържат!
в крайна сметка, това как ще живеят руснаците зависи единствено от тях. имат си достатъчно ресурси за да си го позволят. и нефт, и газ, и злато, и сребро, и бронз, и мед, и ‘алумин’, и естествени диаманти, и изкуствени диаманти, и платина, и желязна руда, и стомана, и кокс, и чугун, и горещо валцувани профили, и студено валцувани профили, и волфрам, и титан, и манган, и въглища, и сурова дървесина, и ядрена енергетика, и оръжейно-промишлен комплекс, и реки, и морета, и риба в тях, и достатъчно плодородна земя за пшеница и царевица, и за слънчоглед за олио – да си пържат кебапчета, картофки и мекици, и за рапица, и за цвекло за рафинирана захар, и за фураж да си гледат животни, и т. н. и т. н. да правят каквото си искат!’
това, разбира се, е една напълно логична теза и би било нормално да бъде подкрепена. ако не беше една малка подробност. кагебистите винаги избират за водеща житейската позиция девиза на шопо: ‘я не гледам на мене да ми е добре, я гледам на вуте да му е зле!’
те никога не оставят някого да си живее просто така и да прави каквото си иска. просто така са устроени – зависчии. понеже не са нито моцарт, нито сезан, нито гоя. не могат да свирят на пиано нито като йохан себастиян бах, нито като рахманинов. не могат и да конструират ракети като каральов, но могат да го пратят като нищо в сибир. могат да бият, да трепят, да бесят, да разстрелват. в този живот, кой каквото може – това прави! те за това и са родени – хулигани, тартори, бабаити, мутри, бандити. какво да направят? така са създадени! така че, като истински хулигани, те никога няма да спрат да се бъркат в работите на другите. (че като какъв ще да е тоз хулиган, дето си стои тихо и кротко и никого не закача!?)
на ‘другите’ пък, би трябвало да им е работа да направят всичко възможно, така, щото хулиганите да не могат да им се бъркат в живота. но това е трудна, сложна, и в повечето случаи почти неизпълнима задача, и за постигането й се изискват предварителни знания, опит и умения – следователно и нова отделна публикация.
***
п. п. (е, ако им ‘удариш’ едни здрави санкции, ако им наложиш визи да не могат свободно да шетат из eвропа, и ако им намалеят парите да си пазаруват продажници и мъжки курви наляво и надясно – може и да се кротнат и да си седнат на задниците.)
