10.10.2014 г.
софия
българия – хърватия 0 : 1
квалификация за uefa euro2016 france
***
ако си позволим да перефразираме началото на един роман на прочут наш писател от близкото минало, бихме могли да използваме приблизително следните думи за интродукция: ‘животът често ни изправя пред два вида трудни за разрешаване ситуации.’
при първата някой има потенциал, но … няма желание, при втората: желание има, възможности – йок! тази, изпълнена с надежди и очаквания, вечер българският футболен елит безпощадно превъплъти на практика втория вариант, затвърждавайки една доста неприятна тенденция напоследък, стане ли въпрос за някой от националните ни отбори.
доброто настроение от победата над азербайджан се поизпари някъде след левашко – лешперския гол за гостите – трагикомичен резултат от нехарактерно жалките опити за отиграване на елементарно центрирана в пеналта топка, от страна на почти цялата ни защита. ( без да оправдаваме нашите футболисти, държим да отбележим, че при хърватското попадение, наш нелеп автогол, имаше нарушение от играч на гостите, очевадно изблъскване, но испанският съдия си позатвори малко очите, напълно в синхрон с очакванията за евентуално негово чувствително по-топло и дружеско отношение към колегите му, маркови футболни изделия, играещи в испанското първенство )
че не успяхме да надиграем хърватите, не успяхме. че те не можаха да ни надиграят категорично, не можаха. ако мачът можеше да продължи не 90, а 190 минути, щяхме да спечелим трите точки от воле. но в съвременния футбол нещата стоят така: който отбележи пръв, почти сигурно „пичели“. няма време за навлизане в мача, в обстановката, за оглеждане и т. н. и т. н. всичко става, или поне от време на време би трябвало да става, за секунди, или дори части от секундата, а цялостните усилия на участниците би трябвало да бъдат удържани в рамките на стремежа съответният сблъсък, по никакъв начин, да не придобива подчертано хумористичен характер.
за футбол на по-високо ниво, освен по-висок спортен интелект, може би, ни липсват и по-качествени играчи. явно доказателство за това са някои ‘центрирания’ на гаджев през първото, и на дяков през второто полувреме. с такива отигравания можем да се надяваме на греда срещу отбори като азербайджан, но за хърватия ще трябва да почакаме малко. колко точно, зависи от това дали нашите мениджъри и треньори ще успеят да изградят футболисти като стоичков, лечков и останалите ‘четници’. само с такива играчи бихме могли да дадем нов мощен тласък и ускорение на попроточилия се във времето общонароден поход към европейската футболна титла.
средностатистическа, банална, домакинска загуба от хърватия. отвратително! засега само поредните отлетели надежди! за пореден път! още колко ще трябва да чакаме националите ни да направят поне 3 (три) силни мача в квалификации? можем ли дочака? ще ни стигне ли един век, или да се стягаме за следващия? а ако няма прераждане?
***
‘шса упръжняъми, майнъ!’
‘ба, то вий убау шса упръжняъти, мъ глейти дън са приумурити, чи ни мой бийм нурвегия!’
