когато духовно извисените и замечтано вглъбените в размисли за фантастичните бъдещи научни перспективи пред целокупното прогресивно човечество читатели на родната печатна преса поемат (с разтреперени от вълнение ръце) поредния брой на някое от стотиците високотиражни издания, следящи от близо личния живот и новите вечерни тоалетите на съвременните български културтрегери, сред които с особена яркост се отличава супер яката поп-фолк дива прашка, на тях, разбира се, и през ум не им минават онези трудности, които нашите отдавна доказали себе си обществени лидери с неоспорими качества, ежедневно трябва да преодоляват в името на по-нататъшното утвърждаване на вече завоюваните високо престижни позиции на българската култура в традицията на световния творчески дискурс.
разказите за вълнуващите преживявания на великите личности обаче, често ни предоставят уникалната възможност, за пореден път, да се убедим в изумителните повествователни, аналитико и смислово-дълбочинни възможности на съвременния български книжовен език, не само когато иде реч за онагледяване на най-различни емоционални човешки състояния или абсолютно безсмислени и ненужни научни разработки в областта на фундаменталната физика например, но и когато е необходимо до знанието на широките простонародни маси да бъдат сведени не по-малко великите идеи и безценни послания, които духовните водачи на народа така щедро и алтруистично са готови да споделят, без да се налага да лепим наплюнчени двайсетачки по високоинтелигентните им чела.
именно такъв е случаят с поредния откъс от автобиографичната книга на супер яката поп-фолк дива прашка, превърнала се в тотален бестселър през последните десетина години, която освен всичко друго, благодарение на стотиците хиляди родни любители на сериозната литература се издигна до ранг на настолно четиво и втора библия.
той, откъсът, става общонародно достояние от страниците на в.’народну ривю’, отново благодарение на великодушния жест на мажоритарните собственици на издателската група ‘народну ривю инкорпорейтед’ откликнали на всенародния зов да направят максимално достъпни точните физически данни и личния живот на прашка, това съвременно интелектуално гуру, без чиито проникновени слова българската културна действителност би изглеждала някак незавършена, непълноценна и абсолютно откъсната от сакралните въжделения на народа за високо изкуство.
цитираният свеж литературен къс ни отвежда във времето, когато тя и мъжът на нейния живот – прочутият бивш супер модел на мъжко бельо и настоящ главен застраховател на мнозина от по-изявените автолюбители п. аванса, малко след като са годиха във верона, отново са в родината и тръпнат в напрегнато очакване на онова историческо събитие, което целокупният български народ копнее с искрено затаен дъх.
събитието, което още далеч преди да се е случило, вече си спечели по абсолютно безапелационен начин титлата ‘събитие на века’ – тяхната сватба.
читателите са запленени от непринудения диалог, който прашка и нейната не по-малко супер професионална пиарка кюлотина космитестикулова водят, благодарение на съвременното технологично чудо, наречено iphone 5, създадено от някакви си там никому неизвестни, треторазрядни it-трудови колективи, именно с очакването да обслужва нуждите на интелектуалните локомотиви на човечеството в лицето на нашите две добри приятелки:
‘- Алооу, муциии … ко си прайкаш? – Ох, мацко чакай малко, чи съм зъета, имъм многу рабутъ! – Ъ? Ко ма, ко прайш? – Имам многу рабута – тряа са гримиръм, да си напраа прическата, да си изберъ туалета … – Ъ, чи ти коку туалетни имаш у вас, ма? – Не ма, не туалетна ма, туалет – дреи димек … – Ъ, чи де шъ одиш, ма? – Никъди няа да ода … имам дъ пиша писмо.
– Ъ? На кой ма, на кой ша пишиш? – Ти пък, ‘нъ кой’? Ни съ казвъ ‘на кой’, ъм ‘на куго’! Многу та мола, начи, да внимааш како приказвъш, чи ку сми двети някъде, ша ни земат за прости. Чи пукрай теби и мени! – Е, убау де, убау! Иии, то начи с теби ни мои са прикаа … ут ка тръгна с тос дългия … ноу ти пурасна културата! – Е мии, койту гу можи – си гу можи! Аз няа спра’а са развивам! – Дубре ма, мацко! Нидей са нервиш тъй, ша земиш сбъркаш някуй буквъ дукът гу пишиш туй писмо … оня ша земи та устай! – Ъ, ш’ма устай той! Той един писател, и той! Три пъти пуфтарял 4-ти клас! – Пуфтарял, ма кат чупи тиквата на някуй ни пуфтаря! – Тъй е! На негу тъквъз муй дарбата! И да ти кажа гулям пруфсиунълис е! – Ъм чи да! То кун беши пруф’синълис ас няаши ти дам ино каве да пиш с негу, каму ли’са жениш! – Ем как ма, то приятелките за ко са, ку ни си пумаат? Е, на! Ку ни беши ти мин’та есен да ми кайш, чи на женския пъзар са пуснали ут убауту зели, ас къ щя да напраа сърмити за колидъ? – М къ няма ти кажа, ма? … ‘
по-нататък (от този, както веднага става ясно, едновременно извисен и задълбочен разговор) читателите с удовлетворение разбират, че като подарък за наближаващия празник на влюбените ‘св. валентин’ п. аванса е подготвил фантастично-изумителна изненада за любимата жена – уникална тридневна екскурзия с преспиване до прочутата белградска кафана ‘плескавице со наденице’.
успокоени и ощастливени от новините за благоприятното развитие на съдбоносната за българия любовна връзка, редовните абонати на ‘народну ривю’ притварят морно натежали клепки и неусетно потъват в блажен сън, забравяйки катадневни грижи и неволи.
от своя страна журналистите от великия таблоид също са изключително удовлетворени от забележителните си успехи на информационния пазар и вече усмихнати пресмятат за какво ще оползотворят солидните хонорари от високопрофесионалната си работа. сред обществото настъпва усещане за щастие и стабилитет. индексът на потребителското доверие се увеличава, нивата на акциите плавно се покачват, основните двигатели на икономиката получават нови мощни тласъци за развитие. бъдещето сякаш от само себе си получава един особен, леко розов оттенък, и ниските тъмно сиви февруарски облаци вече не могат да предотвратят неизбежния мартенски разцвет.
