тази година масовите празненствата по случай наближаващия ден на будителите са с особено актуален привкус напълно в синхрон с все по-нарастващото общонародно движение за тотална академична просвета и окончателна научна пробуда на широките простонародни маси.
те са в пълен синхрон и с все по-задълбочаващия се в сериозността си политически дебат зад океана, където крупни политически фигури, анализатори и коментарори активно разсъждават дали някои прекалено откровени подмятания на един от кандидат-президентите към наистина достоен за внимание екземпляр от нежния пол не са твърде оскърбителни спрямо женската част от избирателите и каква точно да бъде публичната им реакция.
(зависи от жените към които са отправени, според скромното ни мнение, тъй като към всеки човек трябва да се подхожда индивидуално и според очакванията му, а не според наученото в ‘училище’ или в погрешно утвърдените традиции на ‘доброто’ домашно възпитание, лекомислено и самоубийствено постулиращи еднакво уважение към всички лица, дори без оглед на наличието на най-долнопробни качества на характера и личността)
но така или иначе, кандидат-президентските кампании и в българия, и в щатите навлизат в решителната си фаза и за наша чест можем да отбележим, че у нас някои съпътстващи явления от американската обществена действителност все още не са присадени едно към едно.
и докато в сащ опасността за гражданите идва от някои местни законодателни особености в областта на притежаването и носенето на огнестрелно оръжие, у нас една от най-сериозните заплахи остава вероятността да бъдем извадени от състава на ес и ‘демократично’ и по донбаски модел присъединени към приднестровието и южна осетия, според публичните обещания на втория по рейтинг кандидат-президент в републиката – успешно замаскираният до скоро като натовски командир на ввс партиен генерал на червената петолъчка.
картината на едно бъдещо възстановяване на визите за ес за обикновените български граждани и рецидивното им заграждане в обора на кремльовската върхушка е толкова примамлива понеже безотказно възкресява спомена за специалните привилегии, с които се ползваха управляващите преди 10-ти ноември 1989-та. тогава пиенето на кафе из виенските шантани беше закрепено в конституцията и цял куп други законодателни уредби като достъпно само и единствено за властта, нейните роднини и техният обслужващ персонал.
за обикновения българин от соца оставаха лъскавите витрини с дефицитни западни стоки в корекомите и дори там той трудно успяваше да се вреди без да наруши един вагон валутни закони.
горе-долу такъв сценарий за връщане към ‘справедливостта’ са ни приготвили бившите ни ‘другари’ и настоящи ‘благодетели’ не на шега подразнени от оскърбителното за разбиранията им свободно шетане из запада на лица, извън техния властови кръг.
по-любопитното и трудно обяснимо е друго. както личи от социологическите проучвания, подобна перспектива се нрави на стотици хиляди избиратели понеже кандидатът на бсп е втори в анкетите.
трудно обяснимо е, защото няма как лесно да бъде разбрана позицията на почти половината от родителите, ръкопляскащи на новия червен лидер. техните деца и внуци работят и учат на запад и чрез тях самите червени пенсионери получават пари за да могат да изживеят по-достойно старините си, помрачени именно от същата тази бсп-върхушка. сега соц-генералът иска да откъсне българия от същия този запад. какво ще се случи след като страната ни ‘преосмисли’ членството си в ес, т. е. след като го напусне? ще потекат реки от мед и масло? от къде? от кремъл? от там ли ще дойдат пари за строителство на пътища, мостове, метростанции, летища, пристанища, субсидии за селското стопанство и т. н. и т. н.?
какво може да дойде от ‘евро’-азиатщината знаем много добре! забрани, лагери, дефицит и корекоми. тц, мирси!
