за да не пропуснем да внесем скромния си дял в осветяването на една доста заплетена част от българската история, за по-лесното и по-точно разбиране на днешната не до там завидната съдба на широките народни маси, в този пост представяме линк към един ключов за българската история текст, хвърлящ светлина върху някои от най-важните причини за нерадостното битие на нацията:
за илюстрация на основната идея на книгата ето един кратък цитат от края на предисловието:
‘Не дай боже пък тяхна милост (келешите) да се повикат от руския консул, който да ги почерпи по един московски чай! Тя е вече свършена. Аз не зная защо независимите уж две български страни се наричат ‘Княжество България’ и ‘Южна България (И. Румелия)? Това не е право. Тие честити страни трябва да се нарекат ‘Консулски държави’ или пък, за да бъде по-определено, така: Княжество България да се промени на ‘Княжество Хитрово16′, а Източна Румелия – Област Сорокин17’.
От сичките други консули (руски) поменатите двама кючук дипломати са решавали съдбата на България най-нахално. Тие не я управляваха само политически, тие ръководеха: литература, журналистика, обществено мнение, черковните работи, чувствата на населението, учебното дело, полицейската наблюдателност и пр.’
