тези от политическите анализатори, които обясняваха необикновенно, би могло да се каже радикално либерализирания гранично-пропусквателен режим на германското правителство, с острата нужда от нова и свежа работна ръка, могат съвсем основателно да претендират за увеличение на възнаграждението си. не някой друг, а именно ‘spiegel’, информира като потвърждение за острия проблем на много немски компании, в които процента на трайно незаетите работни места остава основна пречка пред развитието на дейността им.
цели 62% от всички фирми имат незаети позиции, които така и не могат да запълнят във времето. а на едни 42% им се налагало просто да отказват поръчки, пак по същата причина – недостиг на персонал. такива неприятни констатации съдържали резултатите от наскоро проведена анкета сред германски работодатели от глобалната консултантска компания ‘ernst & young’ gmbh.
загубите за средните по големина предприятия, при които проблемът се чувствал най-остро, възлизали на около € 46 млд, а свободните работни места достигали до 326 000. един от възможните изходи от това положение бил притокът на имигранти. много от работодателските организации и браншове били подготвили образователни проекти за квалифицирането на новопристигналите, по-голямата част от тях били готови да се обучават и да започнат работа. оставало законодателите и политиците да осигурят правовата рамка на предстоящата мащабна интеграция. повечето от работодателите, в средните по големина фирми, с персонал от 30 до 200 души, били въодушевени от очертаващите се добри перспективи.
ето как, в крайна сметка, германия, а покрай нея и някои други страни, биха могли не само да си възвърнат похарчените за издръжката на бежанците и мигрантите средства, но и да излязат на добра печалба от този заплетен казус.
единствено една малка подробност, спомената съвсем в края на статията като част от заключението, би могла значително да поохлади ентусиазма на очакващите положителен обрат на тенденциите в пазара на труда. една голяма част от новопристигналите бежанци и имигранти предпочитали да започнат работа в по-малки фирми, собственост на работодатели от сходен на техния етнически произход и религиозна принадлежност.
тук някъде отново започва да придобива очертания добре познатият призрак на провал в културната и социалната интеграция. така че никак не е изключено в бъдеще да станем свидетели на още по-интензивно печатане на брошури от вида на онази наскоро появила се, която се опитвала да обясни на няколко езика как дамските карнавалните костюми за предстоящата традиционна обществена проява в кьолн, не трябвало в никакъв случай да бъдат възприемани като невербална подкана за сексуално общуване.
голямо поле за изява се открива и пред работниците на културния фронт. те биха могли да докажат на практика ползата от женски модни списания, а също и ползата от фундаментално структуроопределящите ‘културологични икони’ с още по-уникални разработки на многофункционалната спирала за мигли и не по-малко животоподдържащата боя за коса без амоняк.
могат да започнат, например, от там, че в обществата, в които са попаднали, решаваща роля при избора на интимен партньор играе ‘по-слабата’ половина на човечеството и всякакви по-нататъшни действия в тази посока, без нейното изрично съгласие, могат да доведат до изключително нежелани последици за мераклията-кандидат.
