… верно било! прави са биле дрогарето преди 1989-та, кои що се притесневая, дека ако га олабът режимо народо че се юрне, па и па, да ги препрочита писателето, къде ги беа забраниле, оти ги не разумевал другаро сталин.
видехте ли що стана сега? жа станат 30 годин веке отка чиляк ни мой са уреди с едно най-обикновено томче на ницше, па какво остава за хайдегер или дерида!? абсурд! дефицит. също като лани. онзи ден в плевенско некакви душмани на държавата пуснале слух, че се очекува извънредно издание на избрано от адорно. кат ся извиле едни ми ти километрични опашки – от тръстеник та чак до големите тръне при входа на гулянци. пълен блокаж на инфраструктурата. ни кола мое да мине, ни катър, ни чиляк.
пустите хуманитаристи, размътиа главите на ората! икономиката съвсем че умре! секо си грабнало любимио таблет и не подига глава доде не прочете лаокоон поне три пати! из харманлийските седенки и тлаки, пък, напоследок монтескьо бил най по модата. ко толкуз го аресале тоа префарцунен французин – един господ сал зна. и то да йе само туй, иди – доди! а то, едни анализи, едни дискусии, не ти йе работа! люти препирни, юнашко тупкане на потници и анцудзи о земята, неизвестно колко загорели манджи, а некъде и до бой са стигало.
некои пък, по-земни в своя ватрешен натюрел булки, биле веке току нервозни от вихрещата се масова истерия около задълбочаващото се усовершенствувание на комуникационните компетентности на нихните домовладики, че зели да си трансфигурират веждите и да са мръщат като стари хайдути на постен гювеч, че и да мрънкотат, оти изтощените им (от изнурителни дебатирания по маркерите за херменевтичния характер на ранния киркегор) мужкарци ич не щяли и да чуят за щипане, ако с джибрака не били опукали и поне 50-тина страници от ‘истина и метод’ на гадамер или поне 100-тина от ‘gedanken über tod und unsterblichkeit’ на фойербах. да са чуди и мае чиляк от къдя ни доде туй чудо на главата!
уф, оти им не драснаа клечката на ониа преси, гутенберговите, йощи на времето, та да седи мирен народо и да си я гледа работата, ам га оставиа да си вей байряко!? те ти на, неска, бела! …
