домакинска победа на ‘левски’ срещу ‘монтана’. в никакъв слуай не може да се определи като неочаквана. по-емоционалните привърженици веднага ще отговорят – домакинска, ама победа! да, едно нещо се видя ясно в тази среща – сините играха с желание и с необходимия ентусиазъм.
(те головете, всъщност бяха резултат не толкова на нещо друго, а именно на желанието и ентусиазма. докъде може да стигне един отбор разчитайки главно на желание и ентусиазъм, обаче, е най-малкото спорно.)
същевременно, по-рационалните начала в аналитичните практики насочват потока на съзнанието в малко по-различна посока.
няма нищо по-хубаво за една държава да ‘разполага’ с поне няколко силни представителни клуба в някой от колективните спортове. особено във футбола. и в баскетбола. но по-хубаво във футбола. престиж, авторитет, а не на последно място и солидни приходи. от участия в евротурнирите. стига тези отбори да са поне с характеристиките на местни грандове. да, именно грандове. може да са местни, но грандове.
може би си струва ръководството и феновете на сините да се замислят, дали няма да е по-добре, ако последват примера на ‘лудогорец’ по отношение на кадровата си политика. добре да се замислят. дълбоко.
много е хубаво също така, ако тези местни грандове поддържат съставите си с местни, или нека да ги наречем ‘локални’ кадри. много е хубаво! особено за националния ни отбор. видяхме го през 1994 г. оттогава, обаче, до днес изминаха … 21 години! (кога станаха толкова!? сякаш беше вчера!) за тези 21 години освен тотален футболът стана и глобален. съвсем глобален, тотално глобален. демек, всеки футболист, от всяко държавно първенство, в целия свят, се конкурира с всички останали футболисти по целия свят. а и нито един, нито един от големите, свеговни футболни грандове не е станал такъв благодарение на местни кадри. нито меси, нито роналдо, нито дрогба, нито някой от големите футболисти, нито един, не играят в отборите на родните си градове.
конкуренцията в професионалния футбол не ‘може би’, а със сигурност, е най-жестоката и безмилостна спортна конкуренция въобще, по принцип. mри това положение, да разчиташ на местни кадри в една обезлюдяваща се страна, означава да си много, ама наистина много голям оптимист. нереалистично голям оптимист. а реалността ще ти показва нещо доста по-различно. за едно полувреме – едно – две голови положения срещу монтана, и то на герена! това ще ти покаже реалността! а дали водещите фактори в пфк ‘левски’ ще се окажат реалисти или отчаяни мечтатели предстои да разберем. ако в края на първенството сините се окажат извън тройката, вероятността за коренна промяна съществено ще нарастне. и това ще е добре за всички! добре де, не за всички, но за левски със сигурност!
