след дълги години на, меко казано, скромно съществуване европейското, и в частност българското кино, днес с трепет откриваме, че на хоризонта се задава нова мъждукаща надеждица, че превключвайки с дистанционното по каналите на телевизора българският зрител най-после ще може да се наслади на блокбъстър произведен в някоя от страните на любимия ни ес и от европейски филмови компании.
макар че до появата на европейските mcclane и jack bauer има да изгреят още твърде много луни, ако това въобще някога се случи, всеки опит на бял свят да се появи сериозна европейска конкуренция на холиууд е достоен за уважение и заслужава нашите адмирации. пожелаваме успех на предстоящия фестивал и се кръстим и с двете ръце, някога и американските зрители да се редят на опашки за билети за да гледат европейските ‘междузвездни войни’!
въпреки промълвените в трепетливо очаване по-горе плахи надежди, реалността в европейското кино си остава отчайващо безнадеждна.
резултатите от дългогодишните издания на безбройни фестивали и фестивалчета от кан, венеция и берлин до варненския ‘любовта е лудост’ са твърде незадоволителни, ако ги приложим към присъствието на европейска филмова продукция на телевизионния екран.
цялата ситуация показва тоталната безпомощност на европейските филмопроизводители и техните колеги разпространители да достигнат до телевизионния зрител.
въпреки наличието на 500-милионен единен европейски пазар, на европейска комисия, европейски парламент и какви ли още не безбройни европейски институции, и до този момент не се е появил нито един-единствен телевизионен канал, собственост на европейци, който да излъчва европейски филми и сериали 24/7.
отчайващо унизителна ситуация! а още по-унизителното е, че е и без сериозни изгледи за скорошна промяна! ‘от нийде надежда взора не види!’ тези славни поетични слова, писани по съвсем различен повод и в една съвсем различна епоха, пасват перфектно за да опишат жалкото положение, до което европейското (а за наше огромно съжаление покрай него и българското) кино, кой знае как и с чия помощ, успя да се докара. нищо и никой не е в състояние да възкреси отдавна изстиналия му труп. от него се разнася единствено и само нездравословната воня на нискокачествено епигонство, усилваща се винаги когато получи поредната доза държавни пари, която отново го изправя на крака за известно време и то започва да се тътри из дебрите и дебелите сенки на предопределената неатрактивност с претенции за хладна академичност, клатушкайки се съвсем по маниера на отблъскващо зрителя културно зомби.
