перфектна

.

rollandGarros

03.06.2015 г.
париж, “ролан гарос”
джокович  –  надал   3 : 0  ( финал )
***
уви, определението не се отнася за български спортист или негова изява. но като малка утешителна награда, поне сънародниците на приносителя са  западни съседи на нашего брата. този приближеност, все пак, би могла донякъде да ни успокои.
не точно по същия начин стои въпросът с виртуозите в тениса. не че ни липсват кандидати за званието, но като че ли все още не сме регистрирали появата му.
понятието “виртуоз”, в повечето случаи, се асоциира във връзка с рядко срещани музикални способности у отделни индивиди, даващи по недвусмислен начин солидни аргументи в полза на теорията за божествения произход на човека и допълнително разколебаващи вярата в наукосъобразната теория на дарвин. такива примери в това отношение са моцарт, бетовен, паганини, яша хайфиц и много други.
благодарение на незнайни виртуози в литературата пък, във филологическото наследство на човечеството са останали различни и разнообразни похвати за по-пълноценно и точно изразяване и описание. тези инструменти, носещи обобщеното название “тропи”, позволяват на работещите в сферата на публичната комуникация да доразвиват своите умения и да откриват пред потребителите на езика нови хоризонти за развитие, самоусъвършенстване и благодатно самопознание.
точно такъв е и случаят със спортното събитие, централен обект на настоящата публикация – едно от най-точните определения и сполучлива метафора за това, което представлява към днешна дата играта на водачът в световната тенис-ранглиста – новак джокович.
никак не е трудно да стигнем до същността на неговата показна лекция днес, ако използваме функционалните възможности на подобна метафора. тъй като, понякога, да се обяснят очевидните факти е изключително трудоемка задача.
просто виждаш как някой прави това, което всички си представят, колчем чуят думата ‘тенис’.  с лекота и точност, изглеждащи толкова естествени, че си задаваш въпроса: ‘защо трябваше да минат толкова много години за да видя най-накрая игра, която доставя истинско удоволствие и с един замах обезсмисля милионите глупости, задръстващи ефира с претенцията за първокачествено зрелище?’
също от само себе си се появява и друго фундаментално откритие. колко малко са хората, които наистина са на правилното място, в правилния момент! днес беше още един от тези редки моменти. джокович беше почти перфектен и направи това, за което всички, гледали поне веднъж в живота си тенис, мечтаят. сгази надал като луда крава теле! отнесе го като куцо пиле домати! мина покрай него като бърз влак край малка гара!
понякога е лесно. когато го прави този, който трябва.
на нас, другите, ни остава само да седим и да цъкаме с език: “ц, ц, ц!” като старият часовник на баба ми.
а. асенов