ако се осмелим за момент да откъснем поглед от поредния медиен цикъл от лекции на тема: ‘чия зълва е по-зла, и чия по-отдадена слушателка на иа ‘селска визитарка’, може да получим все по-редкия шанс да си припомним основните достойнства на онтологичната творба на овидий, признавайки за пореден път, че едва ли има нещо случайно в превръщането на един текст в част от класическото литературно наследство.
метаморфозите на световната политическа сцена са може би един от най-убедителните аргументи в полза на оставането й в учебната програма на средното ни ‘училище’.
през последните години картината на обществено-политическият живот в западните общества придобива все по-нестандартни очертания и не спира едновременно да изненадва и забавлява поразвеселената публика, която поглъща все по-циркаджийски зрелища с нарастващия апетит на безвъзвратно пристрастена към всякакъв вид телевизионни сеири електорална единица.
в тази област италианците имат наистина неоспорими заслуги. след гладиаторските битки и доста същественото омаймуняване на мъжката част от човечеството чрез полагането на първия по-значим феминистки бетон от страна на незабравимия дамски благодетел – петрарка, и след като за контрапункт изобрети чумата на 20-ти век, италианската шоу-традиция покори нови върхове представяйки спектакъла ‘превръщане на част от законодателното тяло в порно-звезда’, провокативно-циничния задокеански мюзикъл ‘публично овъргаляне на булчинска рокля за поучение на някои издигнати католици’ до по-съвременното, ‘умерено’ и почти камерно представление ‘парламентът като клоунада’.
напъните на италианския творчески дух, както винаги, не остават незабелязани и много скоро почти във всички останали страни се появяват техни заклети протагонисти. и в медиите, и в политиката. от шведската тв-водеща, любопитна да узнае дали нейният любим премиер си бръсне топките до новия политически лидер не на кого да е, а на великобритания фураж, сколасал да убеди зрителите на острова, колкото се може по-скоро да напуснат този ужасен ес и да … е, това не е толкова важно. важното е да има промяна, нова метаморфоза, нова порция сеир.
почти същият сценарий за безвъзвратно смесване на политика и шоу като че ли се разиграва в момента и зад океана с твърде неприятната вероятност за действително сериозни последствия за цяла източна европа. (не и без активната подкрепа на западноевропейски културист, актьор, … губернатор на калифорния (!?), несъстоял се президент на самите съединени щати само поради формални пречки) … ако това не е сериозно … майтап, бе уили!
у нас, също не оставаме назад от световните тенденции и само за около месец като пръв държавен лидер се очерта довчерашен пилот на изтребител, решен да изтреби де що види от онези същите проклети европейски ценности и структури като накрая бодро изкузирува на най-високопоставения кагебист в кремъл за успешно проведената офанзива.
големи метаморфози се задават май, и май шоуто също ще си го бива!
