новият стар доминатор

.

20.09.2015 г.
лил, франция
eurobasket 2015
испания – литва  80 : 63 ( финалът )

***

фанатиците на тема еклесиаст могат да продължат да се бият в гърдите, защото под европейското баскетболно слънце наистина няма нищо ново, а мадрид остава централният му храм! поне за следващите две завъртания на третото кълбо около по-големия му брат.

европейското първенство по баскетбол за мъже, домакинствано за първи път в аналите си от четири страни, завърши с пълен триумф на испания пред рекордния брой от 27 372 зрители на живо в зала ‘пиер мороа стейдиум’. въпреки многобройните прогнози за проблеми пред световните шампиони от 2006-та година, гасол и съпътстващата го компания от летящи баскетболни ‘терминатори’ изнесоха цели девет великолепни открити урока за всички, които харесват,  все още, най-академичния колективен спорт. поне в европейският му вариант!

шестнайсетте, изпълнени с отбрани и висококачествени баскетболни блюда, дни на най-доброто баскетболно шоу на континента напълно задоволиха претенциозния вкус на онази не така многобройна, но достатъчно изтънчена част от европейските зрители, които, освен френската кухня, продължават да ценят честната и почтена игра, по-добрите индивидуални умения в баскетбола и способността да бъдат подчинени и използвани за отборни цели, като част от най-привлекателното лице на една държава пред безкомпромисния поглед на експерти от целия свят.

радостта от този наистина по кралски представителен форум отпътува за мадрид, барселона и останалите испански урбанистични центрове, чиито граждани едва ли са пропуснали да се насладят максимално на националите си между две славни намушквания я на някой чудовищно разярен бик, я на някой не по-малко емоционален екземпляр от противоположния пол.

за разлика от техните прибалтийски опоненти. те най-вероятно са предизвикали истински неподправено съчувствие по повод развоя на финала у по-глямата част от настоящите и бъдещите им нежни половинки.

хладнокръвните по природа представители на космически отдалечената и по територия, и по темперамент от съперниците си северната страна, дръзнали да посегнат към титлата, топтан с всичките й прилежащи екстри, този път не успяха нито да впечатлят, нито да респектират особено неудържимо разиграващите баскетболната теория и практика наследници на светата инквизиция с техните разгорещини сърца и запотени чела.

въпреки безспорните си качества и достойнства, като цяло, нашите източноевропейски събратя по геополитическа съдба, регистрираха почетна загуба и пропуснаха да създадат истински напрегната финална атмосфера или някаква по-вълнунаща интрига, която да накара пристрастните зрители да вкусят поне за миг от сладостния елексир на надеждата, че давид наистина е способен да опъне по-сериозно нервите на голиат!

горките литовци имаха ‘удоволствието’ да изпитат на гърба си пагубното въздействие на всички видове ‘оръжия’ и техники от почти безкрайния арсенал на баскетболната армада! за литва, обаче, също ще се намери някакво ‘скромно подаръче’ като спомен от наследниците на френската бижутерийна гилдия под формата на изтънчено изработени сребърни медали, а като допълнителен бонус и една не по-малко ‘скромна’ вице-шампионска титла с изключително удобната функция, упълномощаваща приносителя й за право на участие в олимпийския турнир догодина в рио.

всичко това, в един пакет с историческия факт, че въпреки дефинитивно непретенциозното й място на геополитическата карта, прибалтийската република е успяла да се намеси в борбата за първото място на равна нога с далеч по-мащабни, мощни и развити икономики и общества. за това, мечтано ( и само в зрачни сънища сънувано ) от мнозина други постижение, литовците заслужават единствено тежки комплименти и силни поздравления, от онази част на стария континент, на която не са развалили настроението, естествено! всички останали участници, биха могли да намерят утеха дори в самия факт, че са участвали на такъв автентично престижен и неоспоримо авторитетен форум.

за жадно преглъщащите отстрани кандидат-участници остава стръмният и каменист макадан към европейската баскетболна сцена. за някои от тях той е толкова дълъг и тежък, че те дори си задават въпроса, дали изобщо е реалистично да очакват, че някога ще сколасат да го пропълзят. 

***

20.09.2015 г.
лил, франция
eurobasket 2015
франция – сърбия  81 : 68 ( среща за третото място )

и тъй, най-интелигентната, след ‘australian open’ и преди европейското първенство по лека атлетика, спортна интригата е разплетена, шампионите и вице-шампионите са избистриха като 53-градусова сливова в темно мазе, и е крайно време да резюмираме представянето на чудото, наречено ‘сръбски баскетбол’! не е особено трудно да се пресметне, дори вече да сте на третата голяма! от общо девет срещи – седем поредни победи и две загуби!

само две нищо и никакви загуби, и то чак на полуфинала и в двубоя за третото място! а сред победените, уместно или не, се кипри и името на самия бъдещ европейски шампион! без да са баш първенците, сърбите също ще се приберат с вдигнати глави и засукани мустаци – може и да не са покорили европейския връх, но пък заедно с италианците са единствените, които успяха да победят най-добрите, и не без основание могат да подметнат леко пренебрежително: ‘кой, шпаньолците ли!? знаемо ги, теа ги бихме още у групата!’ и това ако не е повод за тежки купони и празненства из белградските кафани – здраве му кажи!

само няколко стотин километра по на запад ще трябва да търсят други поводи за фойерверки и партита! дано да ги намерят!

***

една достатъчно пълноценна, заключителна публикация, посветена на такъв представителен форум, не би могла да придобие горещо препоръчвания от всеки, дори начинаещ преподавател по журналистика, завършен вид, ако не обърне внимание на най-големите сензации, изненади или неочаквани обрати, изграждащи основната структура на събитието.

ако за някого от несведущите по темата седемте поредни победи на сърбия биха могли да бъдат определени като гръм от ясно небе, то за целият творчески колектив на saznc.com, далеч преди началото на първенството, те бяха почти сигурна реалност. по тази причина с дълбока неохота трябва да признаем, че очакванията ни за някаква сензация по темата тотално се провалиха.

присъединяваме се, обаче, единодушно към становището за изненадващия завой в развитието на германия и най-вече на русия. и ако при първата, все пак, би могло да се говори за достойно представяне, въпреки далеч по-мащабните предварителни очаквания и амбиции, то за русия определението ‘провал’ като че ли не влиза в противоречие с ничии оценки и анализи. някогашната баскетболна машина в лицето на ссср, и след 1990-та на руската федерация, показа сериозни дефекти и пробойни с незапомнено скромно участие – от общо пет мача, четири загуби ( от израел, полша, може би най-болезнената, финландия, и франция ) и само една победа, в последния мач срещу босна и херцеговина! ако това може да е някаква утеха за руснаците, тръгнали са си с победа! но едва ли!

за отбелязване е, че, в някои от коментарите в самата русия, могат да се срещнат определения като ‘позор’, ‘зачеркваме още един спорт’ и др. в същия катастрофичен дух. разбираемо и обяснимо, но все пак малко преувеличено. до следващото европейско първенство остават само две години! руснаците ще имат възможност да се подготвят достатъчно сериозно и професионално и да изтрият срама от челото, който си лепнаха така лекомислено, главно благодарение на необяснимо разконцентрираната си игра! и то, не къде да е, а в украйна! какво по-подходящо място за реванш!? в спортния смисъл на думата, разбира се! до тогава, а и за след това, горещо им препоръчваме да се придържат възможно най-плътно към принципите на мирното съвместно съществуване, доказвайки на практика правотата на теорията за широко скроената руска душа!

и вече съвсем в края сме длъжни да декларираме еднозначно, че за всеки претендиращ за висок тираж наръчник от рода ‘как най-пълноценно да почиваме в свободното си време?’, всяко издание на eurobasket, задължително трябва да стои на едно от челните места в списъка с event-ти, без чието внимателно проследяване никоя отпуска не би могла да бъде определена като особено смислено изживяна!

с тези уникално покъртителни и дълбоко проникновени слова, достойни и за най-разтърсващия сапунен сериал, приключваме вълнуващите ни репортажи от eurobasket 2015, оставайки в напрегнато очакване на следващите глави от баскетболния епос на стария континент, вече обогатен с нови интерпретации на ‘дрибъл – a la ingle’, обилно гарнирани със свежи извъндискотечни забивки.

а. асенов