нещо гнило в ‘хамлет’?

.

оставайки в плен на по-ранни литературни увлечения и възползвайки се от възможностите, които съвременните технологии ни предоставят не можем да устоим на изкушението да се допитаме до многобройните ни читатели относно тяхното мнение по един въпрос, чийто отговор и до днес не може да си пробие път през гъстата мъгла на необяснимото и загадъчното, и продължава да се носи като пробито корито към скалистия бряг на истинското познание.

без излишно да се задълбочаваме във въпроса как се стигна до необходимостта от появата на настоящата публикация, все пак се чувстваме донякъде задължени да внесем известна яснота като споменем, че в случая откриването на дребно несъвършенство в образец на човешкия литературен гений, не е проява на някакво самоцелно желание за себеутвърждаване на гърба и за сметка на класиците и техните знакови творби, отдавна превърнали се в културни феномени, а по-скоро би могло да се разглежда като логическо следствие от законите, по които всички ние живеем, великодушно спуснати ни от майката-природа.

***

не един и два са литературните шедьоври, греещи с постоянната и неугасваща светлина на истински пътеводни звезди в мрака на несигурното човешко битие, крачещо, кога по-решително, кога по-колебливо, към сенките на неизменно настъпващата световна ентропия.

едва ли в световното литературно наследство би могло да се открие по-точна илюстрация на гореспоменатата метафора от драмата ‘хамлет’ на великия у. шекспир, който и да стои в действителност зад това име.

след многократно връщане към образа на датския принц по един или друг повод през годините, талантливо разгърнатите сюжет, образи и теми, заложени в текста, за пореден път препотвърждават гениалността на автора и оправдават на сто процента съществуването на професията ‘шекспировед’.

съвсем излишно би било да се опитваме да преоткрием вече добре известните и доказани качества на шекспировата драматургия.

същото това периодично завръщане към фигурата на хамлет обаче, наскоро ни доведе до ‘откриването’ на едно, най-общо казано,  несъответствие между образа на коварно убития крал и част от сюжета на творбата.

бихме били изключително щастливи, ако някой от нашите читатели достигне до същите изводи, до които достигнахме и ние, относно описания владетел и неговата съдба.

и така: какво би могло да бъде това несъответствие?

няма да има по-радостни от скромният ни екип, ако изкушените от литературната класика решат, че си струва да размишляват над този ‘проблем’ и ни удостоят с техните предположения и догадки под формата на коментар!

а. асенов