неприятно, но факт

.

на завършилото сп по лека атлетика в москва сърбия спечели 2 бронзови медала и се класира на 31-во място в генералното класиране.

българия остана без медал.

ако ставаше въпрос за баскетбол, бихме могли да махнем с ръка и да подминем без да обърнем специално внимание. но в леката атлетика, все пак имаме претенциите да не сме съвсем незабелижими. и тук, обаче, ситуацията ни се изплъзва от контрол.

да ни изпревари сърбия!

без да е пълноправен член на ес и нато, почти изолирана от европейския пазар, преживяла натовски бомбардировки, със силно засегната инфраструктура ( в какво ли състояние пък е спортната такава? ) без валутен борд, вместо да премине през няколко политически сценария тип ‘жан-виденова зима’, сърбия не просто крета някак си, но и поддържа такова ниво на спортен живот, което е трудно да се обясни, без да се потърсят някакви особени специфики и качества на сърбите като нация, които ги правят конкурентноспособни на световната спортна сцена. и всичко това не са някакви спорадични проблясъци, а непроменлива величина особено в някои спортове.

изводът, който безмилостно и неизбежно се налага, независимо дали ни харесва или не, е, че сърбия е една от най-спортните нации в света.

с риск да прозвучи клиширано ще попитаме,  дали пък не е крайно време отговорните фактори в нашия спорт да се вгледат малко по-внимателно в западните ни съседи, да си направят необходимите заключения и най-после нещата да се променят. в противен случай, ще продължаваме да наемаме сръбски треньори и състезатели, в очакване на достойно представяне с българската национална фланелка.

а. асенов