по стародавна народностна традиция с началото на лятната ваканция настъпва онзи период от календарната година, характеризиращ се не само с най-активната консумация на светло пиво и пържени картофки със сирене, но и на художествена литература сред най-различни по обхват и съдържание слоеве на населението.
от ученика, грижливо и старателно проучил списъка със задължителните за прочит произведения за предстоящата учебна година, до стотиците хиляди прясно (и не толкова прясно) пенсионирани служители и трудещи се, отдали се на заслужен отдих по градинки, плажове и бирарии, из книжарници, библиотеки, читални и читалища започва трескаво заемане и закупуване на търсената литература. многобройните семейни, служебни и бизнес ангажименти са или изпълнени, или отложени и заедно със звездните летни вечери настъпва времето на добрия войник швейк, ибсеновата нора и още хиляди любими ‘пердета’ и ‘скрити лимонки’.
в тази напечена и усилна плажно-литературна атмосфера, както може да се очаква от една истински задълбочена медия, saznc.com се включва в треската за нови срещи с измислени, непознати, а и не толкова непознати, светове, обилно населени с пропаднали типове и бъзпътни окаяници, чрез скромния си, но искрен опит да спомогне, според възможностите си, за намирането на някои отговори.
отговори на не дотам очаквани и традиционни въпроси от рода на: ‘коя е любимата ви книга?’ и ‘кой е любимият ви автор?’, а свързани със същността и смисъла на самата художествена литература.
***
отдавна доказаната и многократно препотвърдена в ‘живия живот’ истина (и то от множество прочути изследователи-литературоведи) е, че както всеки тотален социален феномен, така и литературата влияе сериозно при формирането на етичните норми и естетическите критерии на всяко общество. по тази причина пренебрегването на задълбоченото литературно обучение би могло да има трайни неблагоприятни последици за онези, които пропуснат да се замислят например над въпроса, какво е смешното в комедията ‘облаци’ на аристофан. долните редове имат за цел такова негативно развитие да бъде избегнато по-лесно от възможно най-широк кръг хора.
***
институционализирана и общоприета практика ‘в’ и ‘извън’ всички видове учебни заведения и всички образователни степени при работа с художествени, т. е. ненаучни текстове, е като основна характеристика да се изтъква тяхната фикционалнаост (условност, измисленост).
без да претендираме за някакво гениално или революционно откритие, във връзка с тази фундаментална и основополагаща специфика на всеки художествен текст по принцип, бихме желали да направим някои важни (според субективното мнение на съдържателя на този блог) бележки, отнасящи се до фикционалността (условността, измислеността) в художествените текстове.
на първо място, и преди всичко, различните художествени текстове носят в себе си различни степени на фикционалност. научнофантастичните текстове, например, притежават много висока степен на фикционалност, докато в историческите романи тя се проявява в значително по-тесни рамки.
във всички случаи, обаче, читателят винаги е ‘в известност’ за наличието на някаква степен на фикционалност във всеки художествен текст и доброволно я приема като даденост и търсена специфика, ясно съзнавайки, че изложените герои и събития нямат нищо общо с действителни събития и лица, както често ни предупреждават преди началото на някой художествен филм.
eстествено, като художествени произведения, и книгите, и филмите са изградени върху някаква фикционална сюжетна нишка, задвижвана от съответното количество фикционални герои, които, в повечето случаи, никога не са съществували в действителност, и в този смисъл наистина са пълна измислица.
има обаче един проблем. да, наистина, в художествените текстове има фикционалност и тя е тяхна основна характеристика и особеност, онова, което превръща един текст в художествен.
това обаче, за което малцина читатели, независимо дали са свързани професионално с литературата или не, си дават сметка е въпросът: ‘има ли в един художествен текст нещо, което не е фикционално, и ако ‘да’, какво е то?’
ще спрем до тук с разсъжденията върху фикционалността в художествените текстове, предоставяйки възможността на нашите любознателни читатели да потърсят отговора на този важен (и уверяваме ви, първостепенен, от гледна точка на практическото приложение и оползотворяване на прочетените художествени текстове в нефикционалния свят) въпрос.
и така, докато се взирате в едрите капки водородно-кислороден кондензат по стените на пълната с кехлибарена течност халба и съзнанието ви се лута не особено целенасочено между сладки или не дотам приятни спомени, опитайте се да намерите някакъв приемлив, поне лично за вас, отговор на малко необичайния, но съществен въпрос, има ли в един художествен текст нещо, което не е фикционално (измислено) и ако смятате, че отговора е ‘да’, бъдете така любезни да споделите какво е то?
очакваме ви още след първия джиброво-мастичен махмурлук, респ. втората кола-маска!
