надежда за мир?

.

след вчерашното успешно изтегляне на украинските правителствени формирования от коварния ‘вълчи капан’, който донбаските казаци, яхнали железните си танкове … пардон – трактори, им спретнаха след няколко елементарни, но блестящи тактически маневри в покрайнините на дебалцево, не само целия украински народ, но и всички нормални хора по целия свят въздъхнаха с облекчение. съвсем логично и разумно беше избегнато едно абсолютно излишно кръвопролитие и бяха спасени няколко хиляди човешки живота.

макар и да загуби реална географска територия, либералната идея, все пак, успя да предотврати ново тежко поражение на терена на недружелюбния й домакин в лицето на рускоезичния донбас. и това е, като че ли, по-важният резултат от заплетения възел на последните събития в украйна.

впрочем, ако конфликтът бъде наистина успешно замразен и териториалните загуби на украйна се ограничат с тези към днешна дата, това не би било непреодолима щета с оглед на далеч по-мрачните възможни варианти, ако русия реши да ‘развие’ последните си успехи и в други направления по театъра на военните действия. в крайна сметка, ако изхождаме от действията на путин и продължим да следваме неговата логика до момента, това съвсем няма да е изненада.

същественият въпрос е – как трябва да реагира ес на една евентуална нова руска офанзива към някой друг украински град. с други думи, ще има ли ‘второ дебалцево’? ако – да, ‘ко прайм’? чакаме руските танкове на дунав-мост? ако ес отново отговори само със санкции, в очакване те да спрат кремълската върхушка, най-вероятно след около 1-2 години украйна наистина ще изчезне от политическата карта на света. коя ще е следващата страна-жертва, в която руският солдат се чувства буквално ‘у дома си’? май не е толкова трудно да се досетим.

същевременно, за реално и трезво мислещите неволни наблюдатели, е кристално ясно и това, че вероятността кагебистката върхушка в кремъл да се е отказала от намерението за контрол над украйна уверено клони към нула. никой не бива да си прави илюзии, че ‘достойните наследници’ на неповторимия дует джугашвили-берия едва ли са преглътнали опасността най-големият им западен съсед, на когото те гледат като на неделима част от мечтата си за велика империя, да си заживее мирно и спокойно, постепенно превръщайки се в нормална европейска държава с перспектива за пълноправно членство в ес. ( можем още от сега да ‘предскажем’, че с години наред, правителството на кгб, упорито и неизменно ще повтаря теорията за нелигитимността на управляващите в киев с аргумента, че те били дошли на власт вследствие на преврат. )

‘кошмарната’ мисъл за украински просперитет под знамето на обединена европа никога няма да остави болшинството от управляващите в русия спокойно да се отправят на риболов или в преследване на някой развилнял се сибирски тигър из шубраците по поречието на амур. след събитията на майдана нито украйна, нито русия някога ще бъдат същите. за бившата съветска номенклатура е сигурно, че винаги ще бъде нащрек и едва ли някога ще се откаже да изпробва възможностите на управленския си потенциал, пазарувайки си поредния политик в близкото и далечното зарубежие така, както средностатистическият жител на сибир си пазарува водка от съседната лавка.

по същия начин, по който кагебисткото правителство на путин се нуждае от външни врагове и постоянни конфликти, за да оправдае оставането си на власт и пълната си незаинтересованост от проблемите на ‘обикновения’ руснак, украйна, от своя страна, се нуждае от мир и спокойствие за да извърши коренните промени, които от 1991 г. до сега, не успя да проведе. а какви ще са трудностите, с които ще се сблъска – всеки българин знае много добре и може да ги издекламира без грешка ‘и на сън да го бутнат’!

но все пак, по-добре късно отколкото никога! дано куражът и търпението на украинците се окажат достатъчни за справяне с ‘неизбежните негативи’ от предстоящите реформи. ако имат някакви съмнения и искат да си спестят излишни неприятности и тежки провали в този процес, биха могли да се обърнат за съвет към българските си колеги-либерали. те могат да им бъдат изключително полезни с натрупания си безценен опит в това отношение.

а. асенов