основната причина за появата на тази публикация е относителният ентусиазъм, с който варненските футболисти започнаха срещата и ранният гол, който успяха да отбележат като следствие от него. този малко неочакван развой подхранва мъждукащите надежди на мнозина, че към стойносните отбори на ‘лудогорец’ и ‘берое’ има някаква минимална вероятност да се присъедини и варненският тим.
както би могло да се очаква, обаче, след отбелязването на гола, ‘моряците’ решиха, че са си свършили работата и понамалиха първоначалния натиск. към края на полувремето той се ‘поизчерпа’ точно по същия начин, по който се изчерпват финансовите средства на туристите по българското черноморие през лятото – безвъзвратно.
събитието на мача дойде в 51-вата минута, когато иван коконов от движение и от около 30-тина метра изстреля такава бомба към вратата на ‘славия’, че успя да хвърли в недоумение малцината зрители на стадиона. по-интересното в случая бе, че той някак си не само успя да уцели рамката на вратата, а накара и коженото кълбо да се оплете в мрежата зад вратаря на домакините. забележително и запомнящо се изпълнение на коконов, твърд кандидат за ‘гол на кръга’.
след шокиращото избухване на коконов, славистите решиха, че здравето им едва ли ще претърпят някакви значетелни щети, ако се позатичат малко. като резултат в 57-мата минута мишел платини се озова необезпокояван на дузпата, и хладнокръвно отбеляза пред безразличните погледи на двама варненски защитници. последваха още няколко положения пред варненската врата, но ударите на платини и бургзорг не донесоха ново попадение, а само една греда от бившия на шампионите, която, естествено, не беше взета под внимание от съдиите.
за това пък, в продължението с. райков реши да изпробва възможностите на вратаря емил петров и успя да го изненада неприятно, отбелязвайки от пряк свободен удар за 3 на 1.
макар и да не изиграха мача на живота си, главно заради трите отбелязани гола, играчите на черно море заслужават поздравления!
като допълнителен щрих към картината на срещата бихме могли да прибавим неколкократните взаимни подмятания на футболистите от двата отбора, главно по адрес на единия от техните родители. достигнали до ушите на телевизионните зрители, тези невинни словесни закачки не им позволиха да си представят, че не са точно на мач от българското футболно първенство и безцеремонно ги закотвиха в културните измерения на родната действителност.
но нека обърнем внимание и на достойните съперници на варненци днес – отбора на ‘славия’.
след обнадеждаващото начало на миналия сезон, тази година ‘славия’ като че ли отлага за неопределено време разгръщането на пълния капацитет на своите футболисти и тактически не разкрива изцяло възможностите на отбора. още от сега можем да си представим изумените лица на техните съперници в следващите двубои, когато белите започнат да бележат гол след гол, и от сега предчувстваме неудобното положение, в което ще бъдат поставени потърпевшите, вследствие на тежките и унизителни загуби, нанесени им от ‘белия балет’. съветваме ги да не прибързват с някакви радикални промени, тъй като една загуба на отбор от българската ‘а група’ от неоспорим европейски гранд, в никакъв случай не би могла да се определи като някакво извънредно събитие.
