леко атлетическо

.

04.11.2014 г.
базел, швейцария
футбол, мъже
базел – лудогорец  4 : 0
шампионска лига, групова фаза

***

възможно е на някого да прозвучи малко странно и не съвсем на място, но за всеки уважаващ себе си журналист, който държи творчеството му да бъде записано със златни букви в историята на световната публицистика, има достатъчно основателни причини една публикация, посветена на тази футболна среща и причините за нерадостния изход от нея, да започне с въпроса: ‘спомняте ли си дидие дрогба?’

да, онзи същият, ‘таранът’ на челси, който доскоро изпълняваше подобна функция и в ‘галатасарай’, а от още по-скоро отново се вихри в лондонския гранд и респектира противниковите играчи с физическа мощ, близка до тази на баскетболна звезда от nba. той, разбира се, за радост на феновете, не веднъж е доказвал, че притежава и значителни футболни умеия ( последно доказателство – играта му за челси при гостуването на шалке 04 в шл, движещ фактор за съкрушителната победа на отбора му с 0 : 5 ), което, за съжаление, не важи в пълна сила и за останалите от класа ‘тарани’.

ако някога сте се чудили как точно е изглеждал младият дидие, и с какво се е отличавала играта му, след този мач на базел сигурно вече сте една идея по-наясно. не за друго, а защото, ако сте имали удоволствието да се наслаждавате на играта му, обезателно са ви направили впечатление забележителните му атлетически качества.

горе-долу по същия начин би трябвало да направят впечатление, на по-внимателните зрители, и качествата на един негов сполучлив клонинг, носещ звучното, и до известна степен фонетично зловещо към настоящия историческия момент, име емболо.

обвзети от сладостни мечти за нова победоносна вечер в българските футболни летописи, много вероятно, след първия гол на базел, реализиран с изключителното участие на ентусиазирания и жизнерадостно размахващ ръчички младеж от камерун и неподготвения за такъв изблик на юношеско-тинейджърски устрем терзиев, мнозина от разочарованите зрители са си спомнили за оригинала от кот д’ивоар и са отправили гласно и наум сериозни упреци за недостатъчно концентрираната игра на разградските защитници при ‘опазването’ на изпълнената с амбиция за себедоказване млада швейцарска надежда.

че атлетическите качества на един футболист определят до голяма степен неговата спортна и финансово-парична стойност е отдавна доказана и не подлежаща на съмнение истина, валидна с особена сила след появата на модела ‘тотален футбол’, изобретен и внедрен в действие от тоталните играчи на холандския ‘аякс’ през 70-те години на миналия век. ( според някои специалисти доусъвършенстван вариант на британския футболен модел ‘тичай и ритай!’ )

благодарение на тях и на подобни играчи, футболисти с изразен усет при боравенето и контрола над топката като пеле, марадона, ромарио, меси и други от този вид, започват все по-често да се превръщат във водещи футболни фигури, не само и единствено заради атлетизма си, но и поради други футболни способности в арсенала им, сред които особено ярко се открояват: способност за неочаквана и рязка смяна в посоката на движение по терена, известна още под термините ‘дрибъл’ и ‘финт’, точен усет за скорост, ускорение, вероятна траектория. все специфични спортно-технически умения, редовно и с чувство на благодарност възнаграждавани от широките народни маси с изрази като: ‘тоя много я пипа ( топката )’, ‘топката му лепне за/на карка’, ‘сложи му я на главата/крака’, ‘минава покрай защитниците като край колчета’, ‘знае къде да застане’ и др.

всички тези качества, според скромното ни мнение, не влизат ( за сега ) в арсенала на емболо. младежът категорично проявява способности, характерни за групата на ‘тараните’ – вече споменатия дрогба, балотели, кантона, батистута и т. н. и т. н.

в заключение, ако продължим да следваме логиката на горните редове, несъмнено се налага извода, че перфектният футболист, би трябвало да е някаква уникална комбинация между юсейн болт и марадона. или най-малкото, при всяко нейното конкретно въплъщение, да се търси сред онези футболисти, които в максимална степен се доближават до качествата на двамата.

( наскоро на едни подобни им се удаде да станат дори световни шампиони. при тях обаче, с изключение на гьотце, който категорично принадлежи към вида на марадона, литбарски и румениге, освен способността да пробягат петнайсетина километра без да имат нужда от апарат за изкуствено дишане, се наблюдава и удивителна синхронизация в действията, когато стане въпрос да отбележат някой и друг гол. ако задълбаем още в тази посока, неизбежно ще стигнем до извода, че точно тази ‘синхронизация’ е и тайната на успеха в колективните спортове, но няма да го направим, за да не обиждаме интелигентността на читателите ни, които, естествено, отдавна са наясно с тази фундаментална постановка в теорията на спортните игри. )

връщайки се към злощастната загуба на ‘лудогорец’ е задължително да отбележим и факта, че днес, наистина, като че ли най-важното е да бягаш по-бързо и повече от другите. футболът не е само и просто футбол. или най-малкото, не е футболът от 50-те или 60-те години на миналия век. вероятно по-коректно би било да го наречем ‘лека атлетика с топка’. още повече, че не един и двама спортисти, започнали кариерата си точно като лекоатлети, в един определен момент се преквалифицираха във футболисти.

тенденцията за ‘лекоатлетизиране’ отне до голяма степен специфичния и неповторим чар на великата игра. онзи чар, който караше милиони фенове да забравят за момент предстоящото гостуване на тъщата и неизменните забележки и засиленото мрънкотене на половинките им по този повод.

естествено, едно подобно ‘осъвременяване’ води съответно и до увеличаване на ‘навъртяните’ километри. една от хубавите му страни е, че ако поискате да се почувствате като титуляр на ‘реал-мадрид’ например, можете да го постигнете без да е нужно да сте се родили с качествата на футболен гений. достатъчно е да започнете да пробягвате два пъти седмично по 13 км. за 90 минути. удаде ли ви се, имате всички основания да поискате увеличение на заплатата от шефа си. така де, след като можете да бягате колкото кристиано …

докато подтичвате на къси спринтове, за по-голяма убедителност, от време на време, може да подритвате някаква топка. като истински професионалист. е, няма да ви платят колкото на носител на златната обувка, но ако сте разполагали с някой и друт излишен килограм, органите ви, ангажирани с обмяната на веществата, със сигурност ще са ви много благодарни!

и още куп други неща ще ви се наложи да правите, като например да заделите една значителна част от месечното си възнаграждение за гел. много гел. но сега няма да се впускаме в подробности, защото не това е целта на тази публикация. целта беше да направим опит за анализ на причините за загубата на ‘лудогорец’, без да използваме традиционните методи от миналия век, включващи задължителните до преди 25 години: ‘и как се стигна до тук?’, ‘кой ще поеме отговорността?’, ‘за това, какви мерки ще бъдат взети за по-нататъшно недопускане на подобни незадоволителни резултати.’, ‘докога ще търпим недъзите в българския футбол?’, ‘необходимо е да бъдат направени съответните изводи, и да се ивършат коренни промени!’ и прочие, и прочие.

та, причината, значи, е недостатъчно тичане от страна на българския шампион по терена. а и отсъствието на двама титуляри, в лицето на йордан минев и моци ( заменен в 20-та мин. поради контузия ), също си каза тежката дума. щото тия двамата, освен че тичат доста, в повечето случаи, знаят накъде и защо тичат.

тази есен, обаче, ‘лудогорец’ направи толкова много исторически пробиви в българския футбол, че би било буквално неприлично, ако започнем ‘да му връзваме кусур’ за един загубен мач повече или по-малко. ей ги къде са и ‘реал’ мадрид, и ‘ливърпул’! колко му е да ги тресне и тях, я в софия, я в мадрид!

тя, белята, вече стана. лудогорци взеха първата победа за български отбор в шампионската лига. сега, и да тичат, и да не тичат, никой не може нито да ги стигне, нито да им каже ‘копче’! те тяхното тичане, дето се вика, си го изтичаха! сега е ред на някой друг да го направи. да видим – ‘кой’ и ‘кога’!

а. асенов