разказ с очакван край?

.

безяк, барт, абало. един по един титулярите на ‘лудогорец’ напускат отбора. дали краят на този футболен сезон няма да се окаже и край на една от най-красивите български футболни приказки? кога отново ще видим българска победа в групите на шампионската лига? и то на отбор извън столицата? очаква ли го клубът от разград съдбата на свръхнова – внезапен и мощен, но краткотраен и откъслечен мега-взрив?

аналогиите със съдбата на националния ни отбор от лятото на 1994-та не са никак приятни, но не е изключено някои по-наблюдателни коментатори вече да съзират как мрачните им сенки придобиват все по-ясни очертания.

не че някой е очаквал някакво друго, много по-различно развитие на събитията, но ако не бъдат намерени равностойни техни заместници, най-вероятно, едно от малкото радостни събития в българския футбол ще напусне сцената на държавния шампионат, и, много бързо, участието и успехите на български клубни отбори в шампионската лига отново ще се превърнат в това, което бяха преди появата на феномена от разград – смътни блянове и мечти.

за спада в качеството на шампионата е излишно да споменаваме.

остава напрегнатото очакване на новите попълнения, които ще трябва да се впишат максимално бързо в схемата на състава, ако клубът има амбициите да продължи да пише историята си с нови златни страници.

засега виждаме само напускащите. за новите – нищо. дано това не е лош знак!

а. асенов